Икономическите предизвикателства на Китай разкриха уязвимостта на Европа, особено след като възможностите за реакция са ограничени.

Китайската икономика е в затруднено положение и надеждата за възстановяване е малка. Въпреки че през последните три години годишният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) остава малко под 5%, съмненията относно значението на тази цифра нарастват. Ръстът на инвестициите в основен капитал (машини и оборудване) се забави значително - от 9,9% през 2021 г. до едва 3,2% през 2023 г. В същото време производителността намалява, а през 2024 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) рязко намаляха с около 30%. Миналата година ПЧИ в Китай са се сринали до 30-годишно дъно.

Сегашното геополитическо напрежение и несигурността около отговора на китайското правителство на икономическите му слабости натежават силно върху бъдещото развитие. Не помага и влошаващият се държавен дълг, както и неотдавнашната реакция на правителството - смесица от нарастваща централизация и финансова небрежност.

В миналото властите често се обръщаха към недвижимите имоти и износа като решения за предизвикателствата пред растежа на Китай. Днес обаче строителната индустрия е в хаос, белязана от множество празни сгради и фалити. По-светла нотка, ръстът на износа все още е задоволителен, благодарение на търговските потоци с Русия, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Европа. Всъщност търговските въпроси ще стават все по-важни за бъдещето на Пекин.

Насоки на търговската политика на Европа

Европа обикновено се опитва да балансира между различните си, понякога неясно определени, приоритети в търговската политика. Тези приоритети се превърнаха в общи насоки на действие, които понякога са в конфликт помежду си и до голяма степен зависят от групите за натиск, действащи в Брюксел.

Търговската политика на Европа се състои от три основни компонента. Първо, тя се стреми да запази съществуващите търговски бариери срещу държави с ограничена ответна сила и в отрасли, в които либерализацията на търговията би донесла скромни краткосрочни ползи за производителите от Европейския съюз. Това се отнася за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, особено в развиващите се страни.

Второ, Европа избягва острата конфронтация със САЩ. Вместо това тя приема и се възползва от технологичното лидерство на САЩ и следва техните насоки при обсъждането на търговските отношения с трети страни. Изглежда, че тази стратегия се е оправдала: днес ЕС се радва на голям търговски излишък в търговията със стоки със САЩ, който поддържа много производствени предприятия в ЕС на повърхността.

Трето, европейският подход към търговията отразява развитието на икономическия блок през последните две десетилетия. Поради високото данъчно облагане и тежките регулации, както и поради общата враждебност към големите корпорации, чуждестранните компании и поемането на предприемачески риск, ръстът на производителността се забави. В резултат на това производителите все повече се насочват към нетъргуеми стоки като строителството и туризма, както и към пазарни сегменти, характеризиращи се с ниски разходи, включително нискотехнологични промишлени продукти или утвърдени марки в модната и луксозната индустрия.

Въпреки някои изключения това доведе до забавен растеж на стария континент и до частично преместване на производствения процес в държави с ниски разходи, като финансовият капитал беше пренасочен към високотехнологични икономики. На свой ред глобалните, взаимозависими производствени структури придадоха нови измерения на израза „ответна сила“. Производителите и инвеститорите в ЕС могат да пострадат от наказателно законодателство в целевите държави и да бъдат засегнати от неочаквани развития, като например нисък растеж, нарастващи производствени разходи и търговски войни.

За съжаление, неотдавнашното представяне на китайската икономика разкри всички европейски слабости, като същевременно ограничи възможностите за разработване на адекватни отговори. В миналото Европейската комисия, както и отделните държави - членки на ЕС, често прибягваха до нетарифни бариери и субсидии, за да смекчат постепенната загуба на конкурентоспособност на европейските производители.

Не е изненадващо, че търговските бариери са намалили още повече стимулите да се конкурират с по-висока производителност. В същото време данъкоплатците са по-малко толерантни към финансираните с данъци големи стратегии за насърчаване на закъсалите индустрии на ЕС. Тяхната загриженост за тежестта на инициативите за чиста енергия и бъдещото финансово натоварване от по-големите военни разходи засилва това разочарование.

Китайската икономика може да се влоши още повече

Както беше споменато, много вероятно е китайската икономика да не се подобри в краткосрочен и средносрочен план. Тя може да се влоши още повече, а общата картина може да пострада от нарастващото напрежение с Тайван, Филипините и Япония. В тази светлина Европа би могла да се сблъска с нови перспективи, някои от които ще се определят от начина, по който Пекин реагира на настоящите и предстоящите си трудности. Въпреки големия си вътрешен пазар китайската икономика все още разчита в голяма степен на външната търговия - през 2023 г. съотношението на износа към БВП е близо 20% (преди 15 години то е било над 30%) и Пекин вероятно ще се опита да увеличи сегашното съотношение.  

Досега усилията на Китай да развие привилегировани търговски отношения с африканския континент са довели до съмнителни резултати. Поради това интересът към азиатските и латиноамериканските пазари се засили. Успехът обаче не е гарантиран. Понастоящем блокът АСЕАН е най-големият търговски партньор на Китай. През 2023 г. на него се падат почти 16% от китайската външна търговия и представя голям излишък в полза на Китай. Икономиките на страните от АСЕАН се развиват сравнително бързо, като средногодишните темпове на растеж на БВП надхвърлят 4%. Те имат добри икономически основи и могат да поемат по-големи количества стоки и услуги от Китай.

Латинска Америка изглежда по-малко обещаваща. Макар че Китай е основен търговски партньор за някои държави - той инвестира много в Бразилия например - общият икономически растеж в Латинска Америка е нисък. Най-силните икономики в региона може да се опасяват, че ще станат прекалено зависими от Китай.

Накратко, ако АСЕАН не реши проблемите с износа на Китай, Пекин ще трябва да засили връзките си с Европа. Въпреки че икономическият растеж в ЕС е слаб, китайският износ все още е конкурентоспособен поради сравнително ниските си цени и непрекъснато подобряващото се качество на продукцията. Тези усилия ще доведат до три възможни сценария в зависимост от това как ще реагира Европа.

Сценарии

По-малко вероятно: Европа държи вратата отворена за китайския внос

Един от възможните сценарии е свързан с липсата на решителна инициатива от страна на ЕС. В този случай европейските купувачи ще се възползват от евтини продукти с добро качество от Китай, евентуално от производствени вериги, включващи европейски производители. Същевременно политиците на ЕС ще избягват налагането на по-високи търговски бариери срещу китайския внос, тъй като глобализираните компании в ЕС биха се противопоставили на това. Пекин може да предложи да изкупи облигации на ЕС и да направи европейския публичен дълг устойчив.

Това не би допринесло много за съживяване на растежа в Европа, но би могло да запази вратата отворена за продължаващ износ към Китай и да избегне дълбока рецесия и кризи в публичните финанси на континента.

По-малко вероятно: САЩ предоставят на Европа преференциално търговско третиране

При втория сценарий Брюксел може съзнателно да се възползва от международното напрежение, като поиска от САЩ да предоставят на Европа преференциално търговско третиране. Това би могло да послужи като награда за спазването на евентуалната агресивна американска търговска политика спрямо Китай и последващото намаляване на обема на търговията. Подобен сценарий би включвал възможността европейските износители да заменят китайския износ за САЩ и по-значима роля в новите двустранни и многостранни търговски споразумения, които биха могли да последват, като например тези с блока АСЕАН.

Най-вероятно: Европа се сблъсква с последиците от забавянето на китайския растеж

Горните сценарии са доста малко вероятни. Първият разчита на глобална рамка от типа „бизнес както обикновено“, която да доведе до по-тясна интеграция с китайската икономика. Търговските войни са зад ъгъла и САЩ вероятно ще поискат от ЕС да намали зависимостта си от Китай като доставчик и пазар за износ. Вторият сценарий изисква ясна политическа позиция в Брюксел и прозрачна, реактивна и добре функционираща координация между държавите - членки на ЕС. За съжаление, това не е така сега и едва ли ще се види.

Най-вероятният сценарий включва Европа да се сблъска с последиците от забавянето на растежа на Китай, да се бори с нарастващите търговски бариери и да работи за ограничаване на допълнителните щети, които могат да произтекат от политиките, приети във Вашингтон.

За съжаление, това не вещае нищо добро от три различни гледни точки. Първо, протекционизмът винаги се отразява на цялата световна икономика и удря най-силно страните, които се борят да се приспособят и реагират, като насърчават предприемачеството. Няколко европейски икономики притежават тези незавидни характеристики.

Второ, европейските производители вероятно ще ускорят бягството си към по-добра предприемаческа среда, най-вече в САЩ и евентуално в Югоизточна Азия. Това явление допълнително ще отслаби производствените възможности на Европа.

Трето, традиционните реакции на ЕС при кризи винаги са следвали модела на пренебрежение, водещ до регулиране и грандиозни идеи за сметка на домакинствата в страните членки. Няма признаци, че този път ще бъде по-различно. Прогнозите на Комисията за ръст на БВП през 2025 г. и 2026 г., съответно от 1,5 % и 1,8 %, едва ли ще бъдат изпълнени. І БГНЕС

---------

Енрико Коломбато е професор по икономика в университета в Торино, Италия. Той е и директор на изследователския отдел на Института за икономически и фискални изследвания (IREF) в Париж. Неговият анализ е публикуван в gisreports.