Бъдещето на проевропейското правителство на Полша зависи от президентските избори в страната, които се провеждат в напрегнат момент за Европа, казват анализатори преди първия тур на гласуването.

Предизборната кампания в тази страна, членка на Европейския съюз и НАТО, се фокусира основно върху външната политика, като се очерта сблъсък на философии относно ангажимента на Полша към ЕС и САЩ.

„Това беше нещо като кампания за идентичност“, коментира Марчин Заборовски, сътрудник в аналитичния център „Глобсек“.

„Имаше Украйна, отношението към Европейския съюз, към миграцията, към Съединените щати“, каза той.

Полската президентска длъжност понякога е определяна за церемониална, но тя е свързана с мощно право на вето и това често пречи на премиера Доналд Туск, бивш председател на Европейския съвет, чиято центристка Гражданска коалиция (KO) се сблъска на много фронтове с консервативния президент Анджей Дуда откакто дойде на власт през 2023 г.

KO на Туск подкрепя проевропейския кмет на Варшава Рафал Тшасковски за президент.

Дуда, който не може да се кандидатира отново, е съюзник на най-големия съперник на Тшасковски, националиста историк Карол Навроцки, подкрепен от основната опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС).

ПиС често е влизала в конфликт със западните съюзници на Полша и институциите на ЕС в Брюксел по въпроси, свързани с върховенството на закона.

Тринадесет кандидати от всички политически сили се борят за президентския пост в тази централноевропейска страна с 38 милиона души население.

Тшасковски е фаворит с около 30% от гласовете в последните проучвания, в сравнение с 25% за Навроцки. Тъй като никой от двамата не е на път да спечели повече от 50%, вероятно те ще се срещнат отново на балотаж на 1 юни.

Славомир Менцен, кандидатът на крайната дясна партия Конфедерация, е трети в проучванията с около 12%. Тримата кандидати на раздробената левица имат общо не повече от 13%.

Кампанията беше засегната от дезинформация в интернет, кибератаки и опасения от опити за намеса в изборите, които според държавните власти са в съответствие с руската пропаганда. Кибератака през последните дни блокира уебсайта на полската управляваща партия.

„Парализирано“ правителство?

Управляващата коалиция се надява, че победа на 53-годишния Тшасковски ще ѝ позволи да изпълни досега неизпълнените си предизборни обещания.

Администрацията на Туск беше възпрепятствана от ветото на държавния глава да облекчи строгите закони за абортите в Полша и да въведе други промени, което разочарова някои избиратели.

Това трудно „съжителство“ ще се засили, ако 42-годишният Навроцки стане президент.

Освобождаването на властта на правителството на Туск е „основният въпрос“ в изборите, каза експертът Заборовски.

Въпреки че полският президент има ограничени правомощия, той е главнокомандващ на въоръжените сили, определя външната политика и може да внася и налага вето върху закони.

„С Навроцки за президент правителството ще бъде парализирано, а това в крайна сметка може да доведе до падането на управляващата коалиция“, заяви политологът Анна Матерска-Сосновска. Победата му може да означава „завръщането на популистите с нова сила“ на следващите парламентарни избори.

„Ще спечелиш“

Залогът за Европа е голям.

Под ръководството на Туск, Полша придоби по-голямо значение на континента и затвърди позицията си на ключов глас в източната част на НАТО срещу руската агресия.

Матерска-Сосновска посочи, че изборите са от основно значение за „опитите да се спре антидемократичната, популистка тенденция, която се разпространява в Европа“.

Няколко дни преди изборите, Навроцки получи подкрепата на крайния десен кандидат за президент на Румъния Джордже Симион. Двамата се зарекоха да работят заедно.

В зависимост от резултатите от изборите в Румъния, Полша рискува да се превърне в единствената голяма страна „със стратегическо значение за сигурността (на източния фланг на НАТО), способна да възпре руската агресия“, коментира Войчех Пшибилски, шеф на фондация „Res Publica“.

Навроцки е почитател на американския президент Доналд Тръмп и представя страната си като единствения гарант за сигурността. Той твърди, че Тръмп му е казал „Ще спечелиш“, когато се срещнаха в Белия дом този месец.

Някои депутати от управляващата коалиция обвиниха Тръмп в намеса в изборите.

Междувременно правителството на Туск „започва да работи в нова парадигма, в която сигурността не се основава единствено на трансатлантическите връзки“, заяви Пшибилски.

Миналата седмица Туск подписа договор с Франция, с който двете страни се ангажират да си оказват взаимна помощ в случай на нападение от агресор. |БГНЕС, АФП