Представена този май, програмата „Източен щит“ има за цел да укрепи границите на Полша с Беларус и руския анклав Калининград. Тя включва комбинация от нови физически бариери, модерни системи за наблюдение и развитие на инфраструктурата, съобщи „Киев Индипендънт“.

Програмата е част от плана за съвместна регионална отбранителна инфраструктура на източния фланг на НАТО, който Полша изпълнява заедно с Литва, Латвия и Естония.  Варшава е отпуснала общо 2,5 млрд. долара за укрепване на границите си с Русия и Беларус с цел възпиране на агресията.

„Това е най-голямата операция за укрепване на източната граница на Полша, източния фланг на НАТО от 1945 г. насам“, заяви полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш през пролетта.  

Калининградска област е малко парче земя с площ 15 100 кв. км – не много по-голяма от американския щат Кънектикът – разположено между Полша и Литва. Областта има малка, западна брегова линия на Балтийско море и столицата ѝ също се казва Калининград.  Въпреки че може да е малка, стратегически дава на Русия втора точка на пряк достъп до Балтийско море.

Другата е през най-източния ръкав във Финландския залив.  Щабът и основната база на руския Балтийски флот се намират в Калининградска област.  Сувалският пролом е най-близката точка между Калининградска област и един от най-верните съюзници на Русия – Беларус.  Тя е широка едва 40 км и от полска страна следва границата между Полша и Литва.

В случай на война между НАТО и Русия, свързването на руските и беларуските сили през Сувалския пролом би прекъснало единствения сухопътен път към трите балтийски държави.  През май Туск каза, че Полша е започнала да укрепва цялата си източна граница с Беларус поради разрастващата се „хибридна война“ и незаконната миграция.  В продължение на няколко години Варшава обвиняваше Беларус, че умишлено вкарва мигранти в Полша, за да окаже натиск върху ЕС във връзка със санкциите. Минск отричаше това твърдение.

Нахлуването на Русия в Украйна породи опасения, че балтийските държави, които са сред най-големите критици на Москва и най-верните съюзници на Киев от първия ден на тоталната война, могат да се превърнат в следващата цел на агресията.  Тези опасения се засилват от многократните заплахи на руския президент Владимир Путин към страните от НАТО. | БГНЕС