България посрещна 2023 г. с предсрочни парламентарни избори, продължи с местен вот, а завършва с редовен кабинет, нова Конституция и нов бюджет за 2024г., предаде репортер на БГНЕС.

През изминаващата 2023 г. се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори, но този път се оказаха успешни, с излъчен редовен кабинет, макар и с нова непозната досега формула.

Първите две политически групи в 49-я парламент ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съставиха кабинет с премиер на ротационен принцип, а именно акад. Николай Денков от ПП-ДБ да бъде премиер в продължение на 9 месеца, а Мария Габриел, еврокомисарят ни в ЕК, която подаде оставка, за да се “потопи” във вътрешната политика на България, да бъде вицепремиер и министър на външните работи, като част от ГЕРБ-СДС.

След изтичането на тези 9 месеца, през март 2024 г. се очаква Мария Габриел да поеме премиерския пост, а акад. Николай Денков поста на външен министър и вицепремиер.

Така в крайна сметка България получи редовен кабинет с министри, излъчени от ПП-ДБ и един от ГЕРБ-СДС, но и с подкрепа от страна на ДПС. В изпълнителната власт трусове не липсваха, критики към министри също, но в крайна сметка парламентарните групи тушираха появилото се напрежение и управляващото мнозинство се запази.

Подкрепата в законодателната власт дори стигна по-далеч, а именно с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС бяха приети промените в Конституцията, с които се ограничиха правомощията на президента при назначаване на служебен кабинет, даде се възможност лица с двойно гражданство да заемат министерски постове и да стават депутати, както и се ограничиха правомощията на главния прокурор.

Тройното мнозинство прие и бюджет за следващата 2024 г., който цели 3% дефицит, за да бъдем приети в Еврозоната през януари 2025 г.

Важни решения бяха приети и в енергетиката - отнета бе дерогацията на рафинерията “Лукойл”, тоест вносът на руски петрол се очаква да стане забранен от 1-ви март 2024 г., а износът на продукти от руски петрол се забранява от 1-ви януари 2024 г.

Единността на национално равнище обаче не я виждаме толкова силно на местно.

През септември месец българите избраха новата местна власт в следващите четири години, но на места тя все още е блокирала като например тази в столицата. За кмет на София бе избран издигнатият от ПП-ДБ и “Спаси София” Васил Терзиев, но за пет поредни пъти Столичният общински съвет не можа да избере свой председател и така София посреща 2024 г. без избран председател и без нито едно ново решение за града, а компромис като този на национално ниво - съвместно управление между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в София изглежда труден.

В политически план с настъпването на 2024 г. очакваме да видим дали местната власт в София ще излъчи най-сетне свой председател или ще загуби милиони поради нефункционирането на Столичния общински съвет.

Тепърва ще видим дали приетите промени в Конституцията от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС ще бъдат атакувани от Конституционния съд, дали успешно Мария Габриел ще застане начело на Министерски съвет, какви ще са последващите промени в съдебната власт, кой ще застане начело на регулаторите, дали заложените приходи в бюджет 2024 г. ще бъдат събрани, за да влезем в Еврозоната и дали ще бъдем приети успешно в Шенген.

2024 г. е на ход. /БГНЕС