Цените на суровия петрол се понижиха за трети пореден ден на 22 май преди ядрените преговори между САЩ и Иран. Търговците са все по-загрижени за възможното връщане на доставките на петрол от Иран, който държи около една трета от световните петролни резерви, съобщи „Евронюз“.

Към натиска се прибави и доклад на агенция Блумбърг, в който се посочва, че Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници (ОПЕК+) обмисля трето поредно увеличение на производството през юли, което засилва опасенията за свръхпредлагане на пазара.

Цените на петрола продължиха да се понижават по време на азиатската сесия на 23 май. Фючърсите върху сорта Брент се понижиха с 0,59% до 64,06 щатски долара за барел, а фючърсите върху сорта West Texas Intermediate (WTI) - с 0,6% до 60,83 щатски долара за барел - и двата фючърса достигнаха най-ниските си нива от повече от седмица.

През последните седмици цените на суровия петрол бяха забележително нестабилни, тъй като пазарните участници преценяват нарастващото геополитическо напрежение спрямо увеличаващото се предлагане от страна на големите страни производителки на петрол. По-широки макроикономически фактори - като намаляване на търговското напрежение между САЩ и Китай и подновени продажби на американски държавни ценни книжа - също оказват влияние върху движението на петролния пазар.

По-рано през седмицата цените за кратко се повишиха след репортаж на „Си Ен Ен“, че Израел се готви да нанесе удари по ядрените съоръжения на Иран, позовавайки се на информация от американски източници. Повишението обаче се оказа краткотрайно, като анализаторите предположиха, че предупреждението може да е било стратегически ход на САЩ за оказване на натиск върху Иран преди ядрените преговори.

На 21 май геополитическият тласък бързо бе засенчен от данните, показващи нарастване на запасите от суров петрол в САЩ. По данни на Администрацията за енергийна информация (EIA) запасите от петрол в САЩ са нараснали до 443,2 млн. барела през седмицата, приключваща на 16 май - най-високото ниво от юли 2024 г. насам. Докладът също така посочи, че нетният внос на суров петрол в САЩ се е увеличил за трета поредна седмица, докато вътрешното търсене е останало по-слабо от очакваното.

Новините за потенциалното ускоряване на увеличението на производството от страна на ОПЕК+ доведоха до по-нататъшно понижение на цената на петрола на 22 май. Съобщава се, че картелът обмисля да увеличи добива на суров петрол с 411 000 барела дневно през юли. Решението предстои да бъде финализирано на 1 юни, когато ще се проведе следващата среща на групата.

ОПЕК+, на която се падат около 40% от световните доставки на петрол, съвместно намали производството с приблизително 2,2 млн. барела дневно през 2023 г. По-бързото от очакваното поетапно намаляване на добива започна с увеличение от 135 000 барела дневно през април, като през май и юни се утрои до 411 000 барела дневно. Ускоряването се разглежда като наказателна мярка срещу членовете, които не са успели да спазят договорените производствени квоти, като Казахстан и Ирак са определени като последните свръхпроизводители.

Цените на суровия петрол последователно спадат след съобщенията на ОПЕК+ за по-големи от очакваните увеличения на производството през април и май. Възможно е обаче потенциалното решение от юли вече да е оценено от пазарите - освен ако групата не изненада търговците с още по-агресивно увеличение на предлагането.

Перспективите за търсенето остават нестабилни на фона на продължаващите опасения за забавяне на глобалния растеж, особено поради митата в САЩ. Преди това цените на суровия петрол спаднаха до четиригодишно дъно на 9 април и отново на 5 май. Петролният пазар се възстанови след търговските преговори между САЩ и Китай по-рано този месец, когато двете най-големи икономики в света постигнаха споразумение да преустановят налагането на високи мита една на друга за 90 дни. | БГНЕС