"Много си радвам, че сме гости на Национален литературен музей и на къщата музей "Никола Вапцаров", каза пред БГНЕС Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.
Изложбата "Рачо Стоянов – живот и творчество" е създадена в края на миналата година от екипа на музея в Дряново по повод 140 години от рождението на писателя и драматург.
"Първото й представяне беше в музея в Дряново по време на Националната научна конференция "Епохи, личности, памет", която организираме. През януари месец гостувахме в Габрово с тази изложба, а днес сме тук, в София, за което аз много се радвам, защото популяризираме и личността на Рачо Стоянов, и дейността на нашия музей", добави Христов.
Рачо Стоянов, подчерта директорът на музея в Дряново, е популярен най-вече с пиесата, която пише – "Майстори". "Тя е играна многократно в цялата страна и продължава да се играе, различни режисьори я пресъздават, така че той остава в историята най-вече с това заглавие", допълни той.
Самата изложба представя лични вещи, документи, архивни материали, свързани с Рачо Стоянов. "Също така имаме една гипсова скулптурна глава, която е изработена от скулпторката Гинка Грънчарова от Габрово, и тя е един от новите ни и ценни експонати, които представяме", посочи Христов.
Литературен историк Катя Зографова разказа повече личността и творчеството на Рачо Стоянов. "Когато се замислям за този уникален творец на българската литература, трябва да ви призная, че е много трудно да го определим, защото той с драмата си "Майстори" Става класик на тази литература неочаквано, внезапно, само с едно произведение", заяви тя пред БГНЕС и добави, че той оставя много свои неиздадени книги, които са запазени в архивите.
По думите й Рачо Стоянов едновременно е и класик, и забравен в някакъв смисъл. "Трудно е въобще да го определим. Той и в живота е бил много скромен, беден", каза Зографова.
Рачо Стоянов е имал една мечта – да отиде в Париж, и успява да я сбъдне. "Отново с шумния, бурния успех на майстора, Рачо Стоянов е могъл да посети Париж и да бъде щастлив от тава свое пътуване и това общуване с европейската култура", отбеляза Зографова.
Литературният историк разказа, че Рачо Стоянов е ненавиждал политиканстването. "В архива му след смъртта му е намерена комедията "Политикани". Този текст е един от издадените", добави Зографова.
Литературният историк подчерта, че този чист човек е пример за нас и със своята отдаденост на литературата, със своята скромност, тъй като той не е имал самочувствието и може би затова неговите произведения остават непубликувани дълго време, и със своя императив да се спазва една хигиенична дистанция от идеологията, от политиката. "Той е един от тези български писатели и моралисти в хубавия смисъл на думата, които си заслужават възкресението и тази изложба, в която участват и много ценни наши ръкописни експонати от Националния литературен музей, е един опит за този нов прочит и за това възкресение на скромния, но голям майстор на словото Рачо Стоянов от Дряново", заключи Зографова. | БГНЕС