Финансовите министри на Европейския съюз (ЕКОФИН) откриха процедура за прекомерен дефицит (ППД) срещу България. Те приеха също така препоръка към страната, в която се очертават траекторията на нетните разходи и графикът, които трябва да бъдат спазени, за да прекрати България прекомерния си дефицит до 2029 г.

Механизмът има за цел да гарантира, че държавите членки на ЕС възстановяват или поддържат бюджетна дисциплина. Процедурите се задействат, когато бюджетният дефицит на дадена държава членка надхвърля референтната стойност от 3% от БВП, в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Решението на Съвета на ЕС да открие днес процедура за прекомерен дефицит е свързано с прогнозирания бюджетен дефицит на България за 2026 г. от 4,1% от БВП, който се очаква да остане над 3% от БВП и през 2027 г. Използването от България на националната клауза за дерогация за разходите за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж не обяснява изцяло превишението над прага от 3%.

В препоръката си Съветът посочва, че България следва да предприеме ефективни действия и до 15 октомври 2026 г. да представи необходимите мерки за намаляване на дефицита. Страната трябва също така да гарантира, че номиналният кумулативен темп на нарастване на нетните разходи няма да надхвърля 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г., 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г.

Основният мотив за крайната мярка на Брюксел е финансовият резултат на страната ни за изминалата година. Още в края на месец май премиерът Румен Радев сигнализира за засилващия се натиск от страна на европейските институции. Според него задействането на процедурата ще доведе до строг международен мониторинг над публичните разходи на страната, задължителни препоръки за фискална консолидация (орязване на разходи или вдигане на приходи), риск от финансови санкции и замразяване на европейски фондове, ако предписанията не бъдат изпълнени навреме.

В момента 9 от 27-те държави членки на ЕС вече се намират в процедура за прекомерен дефицит. За по-голямата част от тях решението влезе в сила на 26 юли 2024 г., когато Европейската комисия извърши мащабен преглед на 12 страни и препоръча наказателни мерки срещу 7 от тях. Добрата новина за София е примерът на Малта, която съвсем наскоро успя да коригира показателите си и да излезе от засиления надзор, което показва, че механизмът позволява бързо възстановяване при правилна финансова дисциплина. | БГНЕС