Реформите в Сърбия са се забавили значително, а в някои случаи дори са отбелязали регрес. Липсва съгласуване на външната политика на Сърбия с тази на ЕС. Без прилагане на препоръките за подобряване на изборния процес следващите избори няма да бъдат честни.

Това заяви докладчикът на Европейския парламент (ЕП) за Сърбия Тонино Пицула при представянето на доклада за страната, предаде БГНЕС. 

„Политиката на затваряне на очите и представянето на стабилността като оправдание от страна на някои европейски фактори не доведе до резултати в трансформацията на страната, а само я отдалечи от членството“, каза Пицула пред Комисията по външна политика на Европейския парламент (AFET).

Той подчерта, че реформите в Сърбия като цяло са се забавили значително, а в някои области дори са отбелязали регрес. По думите му ситуацията се е влошила допълнително след приемането на миналогодишния доклад.

Пицула отбеляза, че темпът на присъединяване към ЕС е в застой от години – липсва съгласуване с общата външна и отбранителна политика на ЕС, няма напредък в диалога с Косово, липсва искрена политическа воля за европейска интеграция, условията за свободна работа на медиите и гражданското общество се влошават, а препоръките за подобряване на изборния процес се игнорират. Той подчерта, че Сърбия трябва ясно да се определи по отношение на заявената си цел за членство в ЕС.

Пицула посочи, че изборното законодателство в Сърбия има сериозни недостатъци и че без структурни промени и прилагане на препоръките на ОССЕ следващите избори не могат да бъдат честни.

Местните избори в 10 населени места са пореден пример за сериозни демократични дефицити, заяви той, като обърна внимание на т.нар. фантомни листи и на факта, че президентът на Сърбия участва в местни избори със собственото си име.

Пицула допълни, че измененията в съдебните закони представляват недопустима стъпка назад в процеса на присъединяване и тежък удар върху независимостта на съдебната власт.

По отношение на протестите докладчикът осъди прекомерната употреба на сила срещу протестиращи и произволните арести, като също така посочи натиска върху академичната общност. | БГНЕС