В Бюджет 2025 се спазва рамката на 3-процентния дефицит от БВП и отразява политиките през последните години, като разходите са 18 млрд. лв. повече, отколкото са приходите. Това заяви финансовият министър Людмила Петкова по време на изслушването й в Бюджетната комисия, предаде БГНЕС. 
Петкова припомни, че изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) приключва в средата на 2026 г. Тя посочи, че досега България е получила две плащания по НПВУ в размер на 2,7 млрд. лв. Общо планираните плащания са 9, като 7,8 млрд. лв. е размерът на останалите 7 неполучени плащания. 
„Основният проблем на ПВУ е сгрешената цялостна философия на плана. Още в началото в плана са заложени тежки реформи, които не могат да бъдат изпълнени“, каза финансовият министър и уточни, че тежките реформи другите държави-членки са ги включили най-накрая. 
Петкова подчерта, че България е единствената страна, която не е приела глава RePowerEU. 
По думите ѝ 92 млрд. лв. са планираните приходи по капиталовата програма, или това е ръст с 20 млрд. лв.  
Според нея през последните години са приемани „хаотични политики и законодателство“. 
Финансовият министър отбеляза, че над 32% от БВП е делът на „сивата“ икономика в България, докато в Хърватия и Румъния е 28%. 
„Не трябва ли да бъдат положени усилия държавата да си събере тези укрити данъци и осигуровки“, попита тя и добави, че т.нар. данъчни амнистии се ползват в редица държави, сред които САЩ, Германия, Франция, Русия и др. 
Държавите, подчерта Петкова, които са прилагали данъчни амнистии, в момента са с най-ниските показатели на „сива“ икономика, защото веднъж след като се изсветлят тези доходи, те не могат да бъдат укрити. 
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС попита каква е бюджетната ситуация и имаме ли бюджетна криза, на което министърът на финансите отговори, че проблемът не е от тази година, а от няколко години. Петкова уточни, че проблемът започва още през 2020 г. с COVID кризата. Тя обясни, че проблемът не е само в увеличаването на разходите за персонал и пенсии, въпреки че действително това е най-големият ръст за разходите. 
„Ако бъдат намалени капиталовите разходи, това означава, че ще бъдат започнати и незавършени ключови проекти“, допълни финансовият министър. 
Данъчно-осигурителните приходи за последните 5 години са на 28%, каза още Петкова. 
Попитана защо трите бюджетни закона не бяха внесени до 31 октомври 2024 г., какъвто е срокът по Закона за публичните финанси, тя поясни, че предсрочните парламентарни избори бяха проведени на 27 октомври е затова „Министерският съвет взе решение след като бъде позиционирано 51-ото Народно събрание да бъдат внесени трите бюджетни закона“. 
„Никой не оспорва, че минималната работна заплата (МРЗ) е 1077 лв. В Закона за Държавния бюджет на България за 2024 г. е определена 933 лв. за държавните служители, но това не означава, че не може да бъде по-висока. В разпоредбите на този закон, който по-късно ще гледаме, може да се запише, че е 1077 лв.“, отбеляза Петкова, визирайки „специалния“ законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на трите бюджетни закона за 2025 г. | БГНЕС