Прогнозите за вълни, цунамита и земетресения на предстоящите избори на 19 април не се оправдаха.  Подкрепата за „Прогресивна България“ спада заради поведението на Румен Радев и участниците в неговите листи. В същото време ГЕРБ се съживява и разликата между първите две партии може да се скъси. Битката е за третото място е между ДПС и ПП-ДБ, като последните не могат да преодолеят щетата, която им нанесе случаят „Петрохан“. Това заяви в интервю за БГНЕС социологът от „Галъп“ Петко Петков.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него: 

БГНЕС: Какви са основните тенденции в предизборната кампания от нейното начало до днес, само седмица преди вота?

Петко Петков: Тази кампания определено е доста по-различна от предходните. Тя започна по-бавно, вяло и не набра сериозна скорост, а остава само ¼ до нейния край. Не помогна и фактът, че се свикват извънредни заседания на парламента. Наблюдаваме голяма пестеливост в изказванията на основните политически играчи. С много голяма вероятност можем да предположим, че кампанията така и ще завърши.

Като най-основни тенденции можем да отличим осезаемото отдръпване на първите два опонента – ГЕРБ-СДС и „Прогресивна България“ (ПБ). В началото на кампанията ПБ имаше по-добри показатели, отколкото в този момент. Това се дължи на факта, че в началото на надпреварата още имаше рейтингов рефлекс към Румен Радев като към „президент“. Много бързо обаче след обявяването на коалицията ПБ и най-вече на листите за народни представители, декларираната подкрепа спря и започна да се понижава. Това бе подпомогнато особено от поведението на Радев. Избягването на въпроси и невлизането в дебат с опоненти сериозно пречат на перспективата ПБ да расте. Даването на социално желателни отговори също не мотивира нови избиратели – напротив. Но все още има потенциал за корекция нагоре.

От друга страна, в ГЕРБ-СДС се наблюдава съживяване. Активните обиколки по места на Бойко Борисов му дават възможност за повишена подкрепа. Ако тази тенденция продължи, е възможно разликата между първите две партии да се скъси.

Друг основен въпрос е кой ще бъде трети на 19 април. Засега спорът е между ПП-ДБ и ДПС. Сериозната щета, която случаят „Петрохан“ нанесе на ПП-ДБ, все още не може да бъде преодоляна. Отделно от това скандалите около изпадането от листите на ключови лица създават идеални условия за провал. Неслучайно Асен Василев и Мирчев прибягват до конфронтация с Радев, за да се опитат да ги забележат и чуят. Ще видим дали това ще има някакъв ефект в края на кампанията. От другата страна, ДПС работи интензивно на терен със своите привърженици и традиционно има висок капацитет за мобилизация на своите избиратели. Ако продължи сривът в ПП-ДБ, те спокойно могат да вземат третото място.

„Възраждане“ е последният сигурен участник в новия парламент. Те се стабилизираха и се опитват да повишат доверието към себе си. Проблемът е, че нямат време.

Последната въпросителна е дали БСП, МЕЧ или „Сияние“ могат да преминат 4-процентната бариера. Засега от работата на терен изглежда, че може да се получи такава изненада. Ако се случи обаче, ще е само за една от тях. С други думи, възможно е да имаме шестпартиен парламент, но е малко вероятно.

БГНЕС: Кои от първоначалните прогнози за изборите не се оправдаха?

Петко Петков: Прогнозите за вълни, цунамита и земетресения не се оправдаха. Факторите за това са много, но основната причина е една. За да имаме вълна, е необходимо да имаме нов, непознат политически играч. Такъв нямаме към момента. Българското общество познава всички участници в тази надпревара и знае какво могат да предложат. Трябва също така да има водач с изявена харизма. Такъв отново липсва. Третото, което е необходимо, е да има остро социално недоволство и икономическа криза. Те също липсват.

Другото, което не се оправда, е, че ще има формация с близо или около 121 депутати. Към днешна дата се очертава на изборите на 19 април най-голямата партия да има под 90 депутати. Това означава, че следващото правителство трябва да върви в посока коалиция.

Третото нещо, което не се сбъдна, е, че протестите през декември миналата година ще донесат електорална подкрепа за една определена партия. Нищо подобно. Напротив, тази формация ще вероятно има по-малко депутати, отколкото има в настоящия парламент.

БГНЕС: Коя партия или коалиция води най-скъпата и с какви средства се финансира тя?

Петко Петков: С много напред пред останалите се вижда, че е коалицията „Прогресивна България“. Скъпи зали, билбордове по всички пътни артерии в страната, хотели, джакузита… Тази коалиция дължи обяснения относно произхода на средствата си. Несериозни са обясненията за многото малки дарения. Не съм оптимист, че ще разберем дори за малка част от тези пари. Парадоксалното е, че хора, които декларират, че ще се борят с корупцията, дават поводи за размисъл в обратната посока. Когато в публиката на залата ти е пълно с агентура на ДС, е трудно да повярваме в прозрачността на финансовите ти приходи. При втората по финансиране коалиция – ПП-ДБ, прозрачността е доста по-добра. Останалите участници в кампанията са далеч по-назад откъм финанси.

БГНЕС: Какви фактори оказват най-голямо влияние върху днешния избирател?

Петко Петков: В настоящата обстановка българският избирател формира мнението си по няколко индикатора. На първо място, гласоподавателите гласуват за личностите. В България се наложи трайна тенденция през последните 20 години да не се гласува за политики, а за личности. Това не е добър симптом за информираност при избори – това е факт. Затова и много от избирателите гласуват не за партията и нейната програма, а за Бойко Борисов, Радев, Пеевски и т.н. Тук вина имат и политиците, разбира се. В настоящата кампания нито една партия не говори за своята програма. Излизат с някакви подобия на манифест, от които избирателят не може да разбере нищо. Партиите изреждат някакви послания, но не казват „как“ ще ги реализират.

Друг важен фактор е икономическото състояние и цените. Въпреки че една заблудена част си мисли, че съдебната реформа е важна, за средния българин силно чувствителни са темите за доходите и инфлационния натиск. Почти всички правителства в България са падали поради тази причина. В тази предизборна кампания отново не намери място тази генерална тема за нашето общество.

Все по-голяма е ролята на социалните мрежи и дезинформацията. В последните дни от кампанията се забелязва огромно влияние на кратките видео формати (TikTok, Reels) и таргетираната реклама. Тъй като кампанията се води в условия на засилени хибридни заплахи, внушенията за манипулация на вота или „скрити сценарии“ също оказват влияние върху колебаещите се гласоподаватели. Тези дни излязоха притеснителни доклади в тази посока относно облъчването на масите в социалните медии с „източен привкус“. Води се кампания по дезинформация и опити за ерозиране на доверието в институциите непосредствено преди вота.

Българските избиратели се променят. Те търсят автентичен нов тип политик, който съумява да скъси дистанцията между себе си и хората. Да говори разбираемо, да има идеи и екип, с който може да ги реализира. След като такъв персонаж не се появява на хоризонта, избирателят просто не отива пред урната, за да даде вота си.

БГНЕС: Има ли нови социални или медийни тенденции, които оказват влияние върху начина, по който се провеждат изборите тази година?

Петко Петков: През 2026 г. предизборните кампании се провеждат в среда, в която технологичният напредък и променените потребителски навици пренареждат политическата игра. Основните тенденции, които оказват влияние върху изборните процеси, включват: изкуствения интелект (AI), дезинформацията и deepfakes, както и съществена промяна в социалните медии и инфлуенсър маркетинга. Изкуственият интелект вече не е експериментален инструмент, а стандарт в политическия маркетинг по света. В България се работи сериозно по този въпрос. Заплахата от манипулация чрез реалистично, но фалшиво съдържание става все по-сериозна. Наблюдават се тенденции за разпространение на твърдения за компрометирани електронни системи за гласуване и външна намеса в изборите. Фалшиви аудио и видео записи (deepfakes) на политици се използват за объркване на гласоподавателите и подкопаване на доверието в истинността на всяка информация. Традиционните медии губят влияние за сметка на социалните платформи, които са основен източник на политическа информация. Видеата в стил TikTok и Reels остават водещ формат за привличане на вниманието на избирателите. І БГНЕС