МНС преследва тежки престъпления като геноцид и престъпления срещу човечеството и има право да издава заповеди за арест, които неговите 124 членове са длъжни да изпълняват.

През 2000 г. Украйна подписа Римския статут, с който бе създаден съдът, но не го ратифицира, като някои политически и военни фигури изразиха опасения, че украинските войници могат да бъдат подведени под отговорност.

„Парламентът прие ратификацията на Римския статут“, заяви в Телеграм опозиционният депутат Ярослав Железняк. Общо 281 депутати гласуваха за мярката.

Ратификацията противоречиво включваше позоваване на член 124 от Римския статут, който ще освободи украинските граждани от преследване за военни престъпления за седем години, заяви депутатът от управляващата партия Евгения Кравчук във Facebook.

„Ратифицирането на Римския статут едновременно ще улесни по-големите възможности за наказване на руснаците и ще засили изолацията на Русия“, каза тя.

Миналата година съдът издаде заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и неговия детски омбудсман Мария Лвова-Белова заради депортирането на украински деца в Русия и контролираната от Русия територия.

Киев отдавна е подложен на натиск от страна на правозащитни организации да ратифицира договора, както и от Европейския съюз, към който Украйна се стреми да се присъедини. | БГНЕС