На 22 март 2026 г. словенците ще избират 90-те депутати в долната камара на парламента – Държавното събрание (Državni zbor). Вотът беше насрочен от президента Наташа Пирц Мусар на 6 януари.

Секциите ще отворят в 07:00 ч. местно време (08:00 ч. българско).

На предишните избори през 2022 г. страната с малко над 2 милиона жители изненадващо отстрани дясната партия на Янез Янша (СДС) и даде убедителна победа на новосъздаденото движение „Свобода“ на Роберт Голоб. В условията на напрегната международна обстановка президентът призова кампанията да се фокусира върху решения, а не върху разделения.

След изборите през април 2022 г. Голоб (41 мандата) състави коалиция със социалдемократите (7) и „Левица“ (5), осигурявайки си комфортно мнозинство от 53 депутати. Управлението обаче беше белязано от поредица скандали и кадрови промени в периода 2023–2025 г., което създаде усещане за нестабилност. Обвинения засегнаха както министри, така и самия премиер, и постепенно подкопаха доверието към кабинета.

За предстоящите избори са подадени 18 кандидатски листи, като 16 от тях участват във всички избирателни райони. Отделно има кандидати за представителите на италианското и унгарското малцинство. Окончателните листи бяха публикувани от Централната избирателна комисия в началото на март.

Социологическо проучване от средата на февруари показва преднина за СДС на Янша, следвана от „Свобода“. След тях се нареждат Левица/Весна, социалдемократите, алиансът НСи/СЛС/Фокус, „Демократи“ и „Ресница“. Останалите партии вероятно няма да преминат 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Скандали и отслабване на управлението

Един от най-сериозните удари по кабинета беше т.нар. афера „Литийска“, свързана със съмнения около покупка на сгради за съдебната система. Голоб беше обвинен в корупция и злоупотреба с влияние. Още през 2022 г. вътрешният министър Татяна Бобнар подаде оставка след конфликт с премиера, включително заради спорове около назначения в полицията. Впоследствие последваха обвинения за намеса в работата на силовите структури.

Допълнително напрежение предизвика и закон, приет след убийство през 2025 г., който разшири правомощията на полицията в определени райони. Той беше критикуван както от крайнодесни среди, така и от европейски институции и правозащитни организации заради риск от дискриминация.

Въпреки защитата на премиера, че ще отговори на всички обвинения по законов път, натрупването на скандали отслаби позициите на управляващите и доведе до спад в обществената подкрепа.

Възход на Янша

Популярността на Янез Янша и неговата СДС нараства след европейските избори през 2024 г. Той отново се кандидатира за премиерския пост, който вече е заемал три пъти. Кампанията му акцентира върху консервативни политики, твърда линия срещу миграцията и критики към медиите.

В последните години Янша се позиционира все по-близо до десния популизъм и поддържа политически връзки с лидери като Виктор Орбан, Роберт Фицо и Андрей Бабиш. В същото време остава твърд поддръжник на Украйна и НАТО.

Общото между тези лидери е симпатията им към Доналд Тръмп и стремежът към засилване на консервативното влияние в Европа. Затова изборите в Словения се разглеждат като част от по-широка тенденция към засилване на нелиберални политики на континента.

В началото на февруари представители на основните политически групи в Европейския парламент посетиха Любляна в подкрепа на своите партньори. Янша получи подкрепа от председателя на Европейската народна партия Манфред Вебер. От своя страна „Свобода“ води кампания с акцент върху публичните услуги, икономическата конкурентоспособност, иновациите и сигурността.

Политическата система и изборният механизъм

Словения има двукамерен парламент. Горната камара – Държавният съвет – има консултативни функции и се състои от 40 членове, избирани непряко.

Долната камара – Държавното събрание – има 90 депутати, избирани на всеки четири години по пропорционална система. Конституцията гарантира по едно място за италианското и унгарското малцинство.

Страната е разделена на осем избирателни района, всеки с по 11 депутати. Гласуването е пропорционално с преференции. За влизане в парламента е необходим минимум 4% от гласовете.

На изборите през 2022 г. пет партии влязоха в парламента: „Свобода“ (41 места), СДС (27), НСи (8), социалдемократите (7) и „Левица“ (5).

Президентът се избира пряко за петгодишен мандат. Наташа Пирц Мусар стана първата жена на този пост през 2022 г.

Възможни коалиции

Очакванията са „Свобода“ да загуби част от подкрепата си, докато Янша възстановява позиции. Основният въпрос остава с кого може да управлява.

Очертават се три възможни варианта. Първият е център-дясна коалиция между СДС, „Демократи“ и алианса НСи/СЛС/Фокус. Вторият е по-твърда дясна коалиция със СДС, „Демократи“ и „Ресница“. Третият вариант предвижда „Свобода“ да търси широка коалиция с „Демократи“, социалдемократите и алианса НСи/СЛС/Фокус.

Ключова ще бъде ролята на „Демократи“ и на алианса НСи/СЛС/Фокус, които могат да се окажат решаващият фактор за формиране на следващото правителство. | БГНЕС