Бившият министър на вътрешните работи и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Даниел Митов заяви, че общественият дебат за пътната безопасност системно се измества към последиците, вместо към причините за тежките пътнотранспортни произшествия. По думите му липсва устойчив фокус върху превенцията, а реакциите на институциите остават „след трагедията“.

Според Митов България от години влиза в „повтарящ се медиен и политически цикъл“ – възмущение след всяка тежка катастрофа, последвано от обвинения и краткотрайни мерки, след което темата отново затихва, без реално да се променя тенденцията при жертвите на пътя. 

Митов подчерта, че основният проблем е реактивният подход на институциите.

„След всяка тежка катастрофа започва поредният медиен цикъл от възмущение, взаимни обвинения и търсене на виновни. После шумът утихва, а статистиката продължава да брои жертвите. Това не е политика за пътна безопасност, а реакция след поредната трагедия“, заяви той.

По думите му „войната по пътищата не се печели след катастрофата“, а ако държавата реагира едва тогава, „вече е загубила“.

Той посочи, че данните показват значително намаляване на жертвите: „През 2009 г. по пътищата на България загиват 901 души. През 2020 г. те вече са 463. Това означава почти двойно намаление… имаше ясно очертана дългосрочна тенденция към намаляване на пътния травматизъм.“

Според него именно дългосрочната тенденция е ключовият показател, а не отделните години. „Отделната година може да бъде случайност. Десетгодишната тенденция – никога.“

Митов свърза положителната тенденция с последователна държавна политика. „Резултат е последователна политика, изграждане на по-ефективен контрол, въвеждане на нови технически средства, инвестиции в инфраструктура, законодателни промени и постепенно подобряване на организацията на ‘Пътна полиция’“, каза той.

Депутатът от ГЕРБ подчерта, че ключовото е било „ежедневно управление“, а не кампанийни действия.

По думите на Митов след 2021 г. положителната динамика се е променила: „Започнахме да наблюдаваме постоянни колебания, а впоследствие и обрат в тенденцията.“

Той заяви, че пътната безопасност е престанала да бъде управленски приоритет и е отслабнала координацията между институциите.

Митов коментира въведени през 2025 г. мерки от МВР, включително контрол на средната скорост и използване на небрандирани автомобили.

„Целта не беше да се събират повече глоби, а да се знае, че контролът може да бъде навсякъде и по всяко време. А усещането за неизбежност на контрола е най-силната превенция.“

Той добави, че част от практиките са били прекратени при смяна на управлението.

„Очевидно някои добри идеи първо трябва да бъдат отменени, за да бъдат оценени“, каза Митов.

Депутатът подчерта, че пътната безопасност не е само задача на МВР. „В нея участват Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, прокуратурата, общините, спешната помощ и още редица институции.“

Той припомни създаването на Националния координационен център за безопасност на движението през 2019 г., като според него през 2025 г. е било необходимо възстановяване на ефективната му работа.

„Нито една институция не може сама да реши проблема. Именно затова координацията е толкова важна.“

В заключение Митов критикува фокуса на публичния разговор. „Вместо да обсъждаме защо положителната тенденция се загуби, разговорът беше сведен до мантинели, маркировка и отделни трагични случаи“, каза той и подчерта, че инфраструктурата е важна, но не е достатъчна. „Никоя мантинела сама по себе си не може да замени държавната политика.“

„Не колко интервюта са дадени, а дали след една година по-малко български семейства ще бъдат принудени да се сбогуват със свои близки. Защото всяко число в тази статистика има име“, завърши Митов. І БГНЕС