Премиерът Румен Радев няма да участва на срещата на „Коалицията на желаещите“ – съюзът от държави, ангажирани с координирана и мащабна военна подкрепа за Украйна, предаде репортер на БГНЕС. Решението идва на фона на категоричната позиция на българския премиер срещу предоставянето на допълнителна военна помощ за Киев, което за пореден път поставя страната в периферията на общоевропейските усилия за гарантиране на сигурността на континента.

Агенция БГНЕС изпрати въпроси до министър-председателя Румен Радев за причините България да не бъде представена на срещата и дали той е получил поканата за нея, но към момента на написването на тази статия не получи отговор. 

Форматът, станал известен като „Коалиция на желаещите“ в контекста на войната в Украйна, започна да се оформя концептуално в началото на 2024 г. след поредица от срещи в Париж, инициирани от френския президент Еманюел Макрон и подкрепени от Великобритания. Инициативата обединява над 30 държави – водещи европейски сили, САЩ и ключови партньори в НАТО, които са готови да предоставят помощ на Украйна. 

Основните цели на коалицията са осигуряване на съвременни системи за противовъздушна отбрана и ракети с голям обсег; изграждане на логистични и военни хъбове, както и съвместно производство на боеприпаси, обучение на украински военнослужещи отвъд базовите програми; изработване на оперативни планове за гарантиране на сигурността на Украйна и сдържане на бъдеща агресия.

Докато по време на предишни редовни правителства България участваше във формата, включително с предложения за координационен морски център в Черно море, сегашното отстъпление бележи рязък завой в държавната политика.

Днешният отказ от участие от страна на България във формата напълно кореспондира с дългогодишната и последователна реторика на Румен Радев срещу помощта за Украйна.  До момента премиерът многократно е заявявал, че изпращането на въоръжение удължава конфликта, "налива масло в огъня" и крие драстичен риск от пряк сблъсък с Русия или ядрен отговор. В това правителство Радев застъпва тезата, че България не разполага с излишен военен капацитет, който да предостави без да оголи собствената си отбрана, и че фокусът на държавата трябва да бъде върху социалните разходи и родната икономика, а не върху финансирането на чужда война. Вместо военна подкрепа, Радев неизменно настоява за незабавно спиране на бойните действия и преминаване към мирни преговори – позиция, която в Киев често се тълкува като натиск за териториални отстъпки пред Москва. В последните дни пък Радев нееднократно заяви, че няма да пречи на участниците в Коалицията да помагат на Украйна, но България няма да участва в тази помощ. 

Тази политика на дистанциране оставя България все по-изолирана в рамките на Европейския съюз и НАТО. Докато държави от Източния фланг като Румъния, Полша и балтийските републики са сред двигателите на „Коалицията на желаещите“, София изглежда като пасивен и непредсказуем партньор.

Тази изолация носи конкретни негативи за България, сред които най-важно е липса на стратегическо доверие, защото съюзниците все по-рядко споделят чувствителна информация или включват България в ключови инициативи за сигурност; а отказът от активно участие в съвместни отбранителни програми ограничава шансовете на българския военно-промишлен комплекс да се възползва от мащабните европейски фондове за производство и модернизация.

Разминаването между София и Брюксел е фундаментално, тъй като за ЕС и ЕК подкрепата за Украйна не е просто външнополитически благотворителен акт, а екзистенциален приоритет за сигурността на цяла Европа. За европейските институции евентуален руски успех би означавал директна заплаха за границите на Съюза и срив на международния правов ред.

По време на срещата на Коалицията днес ще бъдат обсъдени множество приоритети, като осигуряване на дългосрочни макрофинансови пакети и заеми за десетки милиарди евро, възможности за използване на приходите от замразени руски активи за директно закупуване на оръжие за Киев, както и радикално преструктуриране и стимулиране на европейската отбранителна индустрия, за да отговори на нуждите на фронта и да попълни запасите на страните-членки.

Докато Европейският съюз консолидира ресурсите си и пренастройва икономиката си към засилена отбрана, решението на България да остане извън срещата на „Коалицията на желаещите“ е ясен политически сигнал. Той показва, че на най-високо държавно ниво страната избира политика на въздържане – позиция, която в очите на европейските партньори граничи с отказ от солидарност в най-тежката геополитическа криза на континента след Втората световна война.IБГНЕС