Аржентина и Англия се срещат в полуфинала на световното първенство и ще определят единия отбор, който ще спори за титлата в неделя. Това обаче не е обикновен мач, а футболна битка, натоварена с много история, политика и един буквално съсипан живот - на българския рефер Богдан Дочев. 

На Мондиал 1986 Аржентина завърши на първо място в своята група след победи над Южна Корея (3:1) и България (2:0), както и равенство 1:1 с Италия. В тези три срещи Диего Марадона отбеляза един гол и направи четири асистенции. На осминафиналите тимът на Карлос Билардо елиминира Уругвай с минималното 1:0 след попадение на Педро Паскули.

Следващият съперник беше Англия – двубой, който още тогава далеч надхвърляше рамките на футбола. Само четири години по-рано Аржентина и Великобритания водят 74-дневна война за Фолклендските острови, наричани от аржентинците Малвински. Конфликтът завършва с победа на Великобритания, като по официални данни загиват 649 аржентинци и 258 британци.

„Ние, аржентинците, не знаехме какво всъщност се случва. Казваха ни, че печелим войната, а в действителност Англия ни разгромяваше. Около този мач се вдигна такава истерия, че сякаш предстоеше да изиграем нова война, този път на футболния терен“, спомня си години по-късно Марадона.

Първото полувреме предложи по едно сериозно положение пред двете врати.

Първо вратарят на Аржентина Нери Пумпидо се подхлъзна в безобидна ситуация и подари топката на Питър Биърдсли. Английският нападател стреля от малък ъгъл, но не намери очертанията на вратата.

Малко по-късно Аржентина получи обещаващ пряк свободен удар. Марадона технично прехвърли стената, но топката премина на сантиметри от гредата.

Решаващите моменти в мача настъпиха в първите десет минути след почивката. Всъщност, в рамките на 4 минути, се случиха две от най-великите събития в световния футбол. 

51-та минута.

Марадона премина през центъра с впечатляващ дрибъл и подаде вдясно към Хорхе Валдано. Нападателят овладя топката и се готвеше да стреля, но английски защитник успя да се намеси. Последва висок пас назад към вратаря Питър Шилтън.

Шилтън и Марадона едновременно се хвърлиха към топката и скочиха във въздуха. Секунди по-късно аржентинците вече празнуваха гол.

Но как Марадона, който беше почти с 20 сантиметра по-нисък от английския страж, успя да спечели въздушния двубой?

Телевизионните повторения дадоха категоричния отговор – капитанът на Аржентина си помогна с левия юмрук.

Така се роди един от най-обсъжданите голове в историята на футбола.

По-късно в своята автобиография Марадона описва случилото се така:

„Понякога си мисля, че този гол с ръка ми харесва дори повече от втория. Все едно бях ограбил англичаните. И до днес не знам как успях да скоча толкова високо. Извадих левия си юмрук, а вратарят Питър Шилтън изобщо не го видя. Първият, който започна да протестира, беше Фенуик. Не защото беше видял нарушението, а защото не можеше да разбере как съм спечелил въздушната битка срещу вратаря.

Когато видях, че съдията посочи центъра, се затичах към трибуната, където бяха баща ми и тъст ми. Баща ми беше убеден, че съм вкарал с глава. Докато празнувах, държах левия си юмрук скрит и не изпусках съдиите от поглед, защото се страхувах, че могат да заподозрат нещо. За щастие това не се случи.

През това време всички англичани бурно протестираха, а Валдано ми направи знак да мълча, като сложи пръст на устните си. Нямаше какво друго да направя, освен да се престоря на невинен. Скочих, издигнах се и протегнах юмрука зад главата си...

Това беше голът, който накара англичаните да плачат.

Година по-късно казах на журналист от BBC: „Това беше абсолютно редовен гол, защото съдията го призна. А аз не съм човек, който ще поставя под съмнение неговата честност.“

Англичаните бяха бесни и не можеха да повярват как съдийската бригада е пропуснала толкова очевидно нарушение.

Главният арбитър на срещата – тунизиецът Али Бин Насер – години по-късно признава, че не е видял как точно Марадона е отбелязал попадението. Много по-добра видимост към ситуацията обаче е имал неговият помощник на тъчлинията – българинът Богдан Дочев.

„Още в първия момент усетих, че нещо не е наред. По онова време обаче правилата на ФИФА не позволяваха на страничните съдии да подсказват на главния арбитър или да влияят на решенията му“, разказва Дочев.

След този мач българският рефер повече не получава назначения за големи международни турнири.

„Животът ми беше съсипан. Марадона беше гениален футболист, но не и добър човек. Той беше нисък не само на ръст, но и като човек“, казва още Дочев.

Легендарният Пеле също смята, че основната вина за прочутия гол е на съдийската бригада, а не на самия Марадона.

„Да, Марадона вкара с ръка. Но къде бяха съдията и страничният съдия? Как не видяха случилото се? Това не се случи зад гърба им. Така че вината не е само негова. Дори бих казал, че не е преди всичко негова. Отговорността за тази ситуация носи съдийската бригада“, коментира Краля на футбола.

55-ата минута

Само четири минути след спорния първи гол Марадона сътвори шедьовър, който мнозина определят като най-великото попадение в историята на световните първенства.

Аржентинците отнеха топката на Глен Ходъл в собствената си половина и тя бързо стигна до Марадона. Още в централния кръг капитанът с едно движение елиминира Питър Биърдсли и Питър Рийд, след което се понесе към вратата с невероятна скорост.

Последва истински слалом – Диего премина покрай Тери Бъчър, финтира Тери Фенуик, преодоля и вратаря Питър Шилтън, след което спокойно прати топката в празната врата.

Гениално изпълнение.

За целия рейд Марадона се нуждаеше от едва 11 секунди. За това време той измина около 60 метра с топка в крака и преодоля шестима английски футболисти, включително вратаря.

В автобиографията си аржентинската легенда описва този момент така:

„Всичко започна от центъра на терена. Поех топката, изнесох я вдясно и минах между Биърдсли и Рийд. След това се устремих към наказателното поле. Прехвърлих се към центъра и преодолях Бъчър. От този момент Валдано започна да ми помага с движението си, защото Фенуик, който беше последният защитник, не ме атакуваше. Чаках да излезе срещу мен, за да подам на Валдано и той да остане сам срещу Шилтън.

Фенуик едва не ме повали. Продължих напред, а пред мен остана само Шилтън. Направих финт и той се хвана. Стигнах почти до аутлинията и пратих топката в мрежата.

В същия момент Бъчър, този огромен русокос защитник, който отново ме беше настигнал, ме изрита с всичка сила. Но вече не ме интересуваше нищо.

Защото току-що бях вкарал гола на живота си.“|БГНЕС