Неделя, 12 юли. Финалът на 139-то издание на Откритото първенство на Великобритания по тенис. Световният номер 1 Яник Синер срещу шампиона от Ролан Гарос Александър Зверев. Водачът в схемата на Уимбълдън при мъжете срещу втория поставен. Най-добрите двама тенисисти в света в битка за титлата на Ол Ингланд Клъб. И този спор за трофея ще се помни дълго.

Синер спечели в четири тежки сета и защити короната от миналата година. Последователни титли на „свещената трева“ – най-доброто доказателство, че италианецът е безспорно най-добрият тенисист в света. И тук не искам да говоря за ранкинг, а за игра. Сервис близо до перфектното първо срещу Новак Джокович на полуфиналите, после срещу Зверев на финала. Това е италианската машина, която наистина е най-добрата в света. А успешното използване на къси топки – Синер се подобрява и разнообразява, хора, а това е стряскащо.

Малко и за Зверев. Саша няма от какво да се срамува. Да играе последователни финали на Ролан Гарос и Уимбълдън не е постижение, което може да се подцени с лека ръка. Дебютна титла от Големия шлем в Париж, последвана от първи финал в Лондон – та германецът до тази година бе стигал най-далеч до четвърти кръг. Подобрението и при него е налице. Зверев е по-уверен и инициативен на корта, а в немалко случаи и доминира опонентите си. Да, на финала не успя. Но беше равностоен в целия двубой и само малките детайли го разделиха с нещо историческо.

Нека не забравяме и за миг, че Зверев спечели първия сет с тайбрек и загуби втория след дълъг гейм. Бе пробит в седмия гейм на третата част, след като имаше точка за пробив в подаването на съперника. В четвъртия сет също се бори и игра като равен с равен. Зверев не бе зрител от първи ред, а достоен съперник на Синер – най-добрият в света в момента.

Споменавайки Яник, искам да отбележа нещо много важно. Този човек започна с много нервен и труден двубой срещу Миомир Кецманович от Сърбия. Спечели го в пет сета, но далеч не убеди, можеше спокойно да повтори шока от Ролан Гарос, когато беше спрян от 2-0 сета и 5-1 в третия от аржентинеца Хуан Мануел Серундоло. Синер стартира на Уимбълдън без титла от Шлема през 2026, след като преди парижката авантюра загуби от Джокович в полуфиналите на Аустрелиън Оупън. Напрежението бе у шампиона и той отговори на предизвикателството повече от впечатляващо. Само още един загубен сет до края и то чак на финала, и то в тайбрек.

Уимбълдън е вече история. Синер написа история. Историята показва, че набраната инерция е важна в тениса. Казвайки това, италианецът е в полпозишън за титла и на Ю Ес Оупън. Но има един важен детайл – а именно, дългочаканото завръщане на големия му съперник Карлос Алкарас, който пропусна последните два Шлема, след като триумфира в Мелбърн. Испанецът е готов да демонстрира, че все още е един от най-добрите в света, а и е шампион в Ню Йорк. Така че ще е много любопитно да видим кога точно и как ще се представи Карлитос след дългия престой в лазарета.

До Откритото на САЩ има време. От финала на Уимбълдън можем да си направим няколко извода – Синер е най-добрият в света, Зверев не е далеч, а Алкарас не иска да изостава. Защото именно испанецът спечели две поредни титли на тревата преди Синер – през 2023 и 2024. Преди да бъде спрян от кого? От Синер, разбира се.

Яник си възвърна самочувствието в турнирите от Шлема и това е лоша новина за всички. След финала със Зверев той сподели, че се надява Алкарас скоро да се завърне в игра. Едва ли е единственият, но дали не трябва да внимава какво в крайна сметка си пожелава? Предстои да разберем, но с изявите на Зверев в последните няколко месеца категорично се появи надежда, че тези двамата няма да се надпреварват непрекъснато за големите титли, а ще има кой да ги предизвиква. | БГНЕС

Стефан Игнатов, Спортен отдел на БГНЕС.