Тя прилича досущ на картината "Писък" на Едвард Мунк, но защо древноегипетската мумия има такова поразително изражение, отдавна озадачава изследователите. Сега те твърдят, че може би имат отговор - предполагат, че жената е умряла, крещейки в агония.

Смята се, че жената е била погребана преди около 3500 години и е открита през 1935 г. в дървен ковчег под гробницата на Сенмут - важен архитект по време на управлението на фараонката Хатшепсут.

Тя не е била сама: археолозите откриват и погребална камера за майката на Сенмут, Хат-Нуфер, на обекта край Луксор, както и отделни погребения на негови роднини.

"Въпреки че на крещящата мумия не е записано име, тя вероятно е била близък член на семейството, който е трябвало да бъде погребан и да сподели мястото за вечен покой на семейството", казва д-р Сахар Салим, професор по радиология в университета в Кайро.

В списание Frontiers in Medicine Салим и съавторът ѝ д-р Самия Ел-Мергани съобщават как са използвали технологията на компютърната томография (КТ), за да "разчленят виртуално" мумията, както и техники, включително рентгено-дифракционен анализ, за да изследват кожата, косата и дългата черна перука.

Екипът твърди, че мумията е била добре запазена, като смята, че приживе жената е била висока около 1,55 м. Компютърната томография дава допълнителна информация, разкривайки, че тя е починала на около 48 години и е имала лек артрит - включително в гръбначния стълб.

Въпреки това изследователите не откриват следи от разрез за балсамиране, а всички органи все още се намират в мумията.

"Това беше изненада за мен, тъй като класическият метод на мумифициране в Новото царство - 1550-1069 г. пр.н.е. - е включвал отстраняване на всички органи с изключение на сърцето", казва Салим.

Макар че в изследването се отбелязва, че подобен пропуск често се дължи на некачествена мумификация на средните и по-бедните класи, Салим казва, че изглежда това не е бил случаят с крещящата жена.

Тя не само е била погребана с два пръстена от скарабей в сребро и злато, но изследователите са установили, че материалите за балсамиране са включвали хвойнова смола и тамян - скъпи вносни съставки, които може да са подпомогнали запазването на тялото.

Анализите разкриват хвойна, както и къна, по косата на жената, а перуката е била направена от сплетени влакна от финикова палма и е показала следи от хвойна и тамян, както и различни минерали - вероятно, предполага Салим, за да се стегнат влакната и да им се придаде младежки черен цвят.

Изследователите смятат, че откритията не само дават представа за мумифицирането, изработването на перуки и древната търговия с материали за балсамиране, но и показват, че отворената уста на жената вероятно не се дължи на небрежни балсаматори, които са пропуснали да я затворят.

Вместо това екипът предполага, че изражението на жената може да се дължи на рядка, непосредствена форма на rigor mortis.

"Предположихме, че причината [за] тази отворена уста може да се дължи на [болезнена] смърт или емоционален стрес, а трупният спазъм е направил лицето ѝ замръзнало във вида, в който е изглеждало по време на смъртта", казва Салим. "Балсаматорите не са били в състояние да затворят устата и са мумифицирали свитото тяло, преди то да се разложи или отпусне, запазвайки отворената ѝ уста след смъртта".

Въпреки това причината за смъртта остава неясна, докато изследователите отбелязват, че други експерти са предложили крещящото изражение да е резултат от погребални процедури или промени след смъртта. | БГНЕС