Измина една година от опустошителния пожар, който превърна в пепелища домове и надежди в селата Воден и Голям Дервент.  Днес - дванадесет месеца по-късно, равносметката е история за контрасти, за силата на човешкия дух и местната солидарност,  докато държавните институции мълчат, предава кореспондентът на БГНЕС от Ямбол.

Във Воден димът отдавна се е разсеял, но споменът за огнения ад е жив. На мястото на черните руини бавно, но сигурно се издигат нови къщи. Повечето от пострадалите семейства вече имат покрив над главите си, благодарение на дарителски кампании, помощта на община Болярово и неуморния труд на местната власт.

„Една година след пожара в двете села се направи много, повечето хора си имат жилища“, заяви кметът на село Воден Стоянка Чакърова. Думите ѝ намират потвърждение в историите на хората.

Златка Янева все още живее във фургон, но гледа положително към новия живот. „Вече мога да кажа, че ситуацията се променя. Къщата е почти готова. За една година време къщите са построени и в най-скоро време вече ще заживеем в тях“, каза жената.

Подобна е и съдбата на Даниела Николова и нейното семейство. Тяхната история е белязана не само от трагедията, но и от чудото на новия живот. „Да, още сме във фургон, но къщата е готова, чакаме да дойдат да ни сглобят мебелите“, каза Даниела, чиято къща е дарение от КНСБ - получено, след като седмица след пожара семейството осинови дете.

„Ще разказваме на детенцето какво се е случило, имаме негови снимки, направени във фургона“, допълни тя.

Но не за всички възстановяването е толкова бързо.

За 75-годишната Каля Келешева зимата е преминала в самота и несигурност.

„Ами след пожара какво да остане? Засега още нищо не е направено. Само я сглобиха къщата“, сподели жената.

Възрастната жена, прекарала целия си живот в опожарения дом, сега разчита на съседи. Въпреки трудностите, тя е благодарна: „Ток не спря тая година, зимата си бяхме задоволени, кметицата ме търси да види как съм, имам асистент. И най-много на общината и на техния екип, че ако не беше Христо (Христо Христов, кмет на община Болярово - бел. ред.), и парите нямаше да получим за къщите".

Докато стените на къщите се издигат, два фундаментални проблема остават нерешени, превръщайки се в символ на забравените от централната власт обещания. Първият и най-болезнен е пълната липса на надеждно мобилно покритие.

„Това, което не зависи от нас – местна и общинска власт – е покритието на мобилния оператор“, категорична е Стоянка Чакърова.

"Нека да се вземат някакви мерки и се подобри сигналът", призова кметицата и подчерта, че обхватът и на трите мобилни оператора е лош.

На въпрос на БГНЕС дали се чувстват излъгани от властта, обещала подкрепа по време на кризата, Чакърова отговори:

"Усещаме, че нямаме обхват, а дали се чувстваме излъгани… Да! Специално за това“.

Вторият голям проблем е състоянието на третокласния републикански път, особено в отсечката Малко Шарково – Воден. Разбит и опасен, той не само затруднява ежедневието на хората, но и би забавил критично реакцията на спешните служби при следваща криза.

„Многократно община Болярово е подавала сигнали и за състоянието на пътя до всички възможни институции... и там нищо не се е свършило. При една ситуация това също би оказало значение“, подчерта кметът. | БГНЕС