На 11 април Българската православна църква отбелязва паметта на св. Антипа. Светецът е патрон на Българския зъболекарски съюз и покровителства стоматолозите. Затова българските лекари по дентална медицина честват днес своя професионален празник, предаде БГНЕС.

Историята на зъболекарството в България представлява сложен и многопластов процес, в който се преплитат традиция, наука, професионална организация и духовност. От първите, често примитивни практики след Освобождението до съвременната високотехнологична дентална медицина, развитието на тази област отразява цялостния напредък на българското общество.

Още в края на XIX век зъболечението у нас се практикува не само от обучени специалисти, но и от зъбари, бръснари и други самоуки лечители. Липсата на регулация и професионални стандарти създава сериозни рискове за пациентите. Именно в този контекст се появява необходимостта от организиране на съсловието и въвеждане на ясни правила.

Ключова роля в този процес изиграва Михаил Елмазов, който заедно със свои съмишленици, сред които Димитър Тошков, поставя основите на професионалното обединение на стоматолозите. На 20 декември 1905 г. в София е създадено Първото българско одонтологично дружество, което през 1910 г. прераства в Български зъболекарски съюз – организация, която и до днес е основен стожер на съсловието.

Още от самото си създаване Български зъболекарски съюз започва активна борба срещу нелегалната практика на недипломирани „зъболекари“ и настоява пред държавните институции правото да упражняват професията да бъде ограничено само до квалифицирани специалисти. Паралелно с това се поставя и въпросът за общественото зъболечение – идея, която намира реализация още през 1911 г., когато са назначени първите училищни стоматолози в София. Това е важна стъпка към изграждането на система за профилактика и грижа за детското здраве.

През следващите десетилетия съюзът се утвърждава като водеща професионална и научна институция. Чрез издаването на специализирани издания като „Зъболекарски преглед“ се популяризират новостите в медицината, обсъждат се практически и законодателни въпроси и се изгражда професионална общност. В този период се полагат усилия и за регулиране на цените на услугите, както и за осигуряване на качествени материали чрез кооперативни структури.

Особено показателни за значението на съсловието са и усилията за признаване на ролята на зъболекарите в армията по време на войните за национално обединение. През 1918 г. десетки стоматолози получават официален военен статут, което свидетелства за нарастващото обществено значение на професията.

Между 20-те и 40-те години на ХХ век Българският зъболекарски съюз продължава да развива научната дейност, да защитава интересите на своите членове и да участва активно в обществени дебати, включително по въпросите на здравното осигуряване. Въпреки това, през 1949 г., в условията на политически промени, всички съсловни организации в страната, включително и съюзът, са закрити – акт, който прекъсва за десетилетия естественото развитие на професионалната общност.

Едва след демократичните промени в края на XX век Българският зъболекарски съюз е възстановен през 1999 г. и отново се утвърждава като основен представител на лекарите по дентална медицина в България. Днес той обединява хиляди специалисти, организира научни форуми, включително престижни конгреси, и осигурява продължаващо медицинско обучение, съобразено със стандартите на Световна дентална федерация.

Наред с институционалното развитие, българската дентална медицина пази и силна духовна традиция. На 11 април Българска православна църква почита Свети Антипа – покровител на зъболекарите. Смятан за лечител на зъбни болки и защитник на вярата още от I век, той символично обединява професията около идеите за грижа, морал и служба на обществото. Затова именно тази дата е възприета и като професионален празник на българските стоматолози.

Днес зъболекарството в България е модерна и динамично развиваща се медицинска област, която съчетава високи технологии, научни постижения и утвърдени етични стандарти. От самоуките практики в миналото до съвременните клиники и международно признати специалисти, пътят на българската дентална медицина е пример за устойчиво развитие, основано на знание, организация и отдаденост към здравето на хората. І БГНЕС