Аржентина се класира за втори пореден финал на Световно първенство. В полуфиналите на Мондиали „гаучосите“ продължават да нямат загуба – победата с 2:1 над Англия беше седмият им пореден успех на тази фаза. В хода на двубоя тимът на Лионел Скалони отново се сблъска със сериозни трудности, но успя да направи обрат, след като Гордън откри резултата в 55-ата минута.

Изпитанията съпътстват Аржентина през целия елиминационен етап. Още на 1/16-финалите националният отбор на Кабо Верде изненадващо прати мача в продължения, но действащите световни шампиони не позволиха на съперника да поведе. След това Аржентина осъществи най-късния обрат в историята на световните първенства – до 79-ата минута губеше с 0:2 от Египет, но успя да отбележи три гола. На четвъртфинала сериозен отпор оказа Швейцария, като и тогава се стигна до допълнителни 30 минути.

Всеки мач от елиминациите принуждава Аржентина да показва характер. Възможно е като качество на играта отборът да не изглежда най-силният на турнира, но по способността си да обръща развоя на срещите засега няма равен. А най-яркият символ на тази устойчивост е Лаутаро Мартинес.

За да разберем настоящата история на Мартинес, трябва да се върнем към Световното първенство през 2022 година.

Лаутаро пристигна в Катар като титулярен нападател на Аржентина и още в първия мач отбеляза два гола срещу Саудитска Арабия. И двете попадения обаче бяха отменени заради минимални засади, а Аржентина сензационно загуби.

Във втория мач срещу Мексико нападателят докосна топката само 14 пъти за 63 минути, след което беше заменен от Хулиан Алварес. Любопитното е, че Лионел Меси откри резултата само минута след смяната на Мартинес.

Повече Лаутаро не започна като титуляр на този турнир. Алварес спечели битката за мястото в състава и завърши Световното първенство с четири гола, като до последно се бореше за „Златната обувка“. В полуфинала срещу Хърватия нападателят на Интер изгледа целия мач от резервната скамейка.

За самия Мартинес това беше един от най-трудните периоди в кариерата му. Той редовно пропускаше отлични положения и се превърна в обект на подигравки от страна на феновете. В края на турнира Лаутаро беше играчът с най-много пропуснати чисти голови положения – пет, като не отбеляза нито един гол въпреки показателя си от 1,89 xG.

По-късно нападателят обясни причините за спада си:

„Опитвах се да си върна мястото в титулярния състав, но това беше невъзможно заради контузията. Изпитвах болка и играех на обезболяващи. Един ден просто се заключих в стаята си и се разплаках. Това беше много тежък период за мен. Трябваше да бъда един от водещите голмайстори в отбора на Скалони.“

Дори след като стана световен шампион, Мартинес остана една от най-противоречивите фигури в този аржентински състав. Във финала срещу Франция той пропусна две отлични възможности и окончателно затвърди репутацията си на големия неудачник на турнира.

Това разочароващо Световно първенство обаче не го пречупи.

През следващите четири години Лаутаро два пъти стана голмайстор на Серия А, беше избран за най-полезен играч на сезона, спечели „Златната обувка“ на Копа Америка 2024 и два пъти достигна финала на Шампионската лига с Интер. За този период той отбеляза и 16 гола за националния отбор на Аржентина, без да броим настоящото Световно първенство.

На настоящия Мондиал Скалони отново гласува доверие на Мартинес вместо на Алварес. Нападателят започна като титуляр и в трите мача от груповата фаза, но се разписа само веднъж – от дузпа срещу Йордания.

Причината обаче не беше толкова в неговата форма, колкото в игровия модел на отбора. Аржентина още повече съсредоточи атаките си около Меси и до началото на елиминациите Лаутаро беше отправил едва два удара от игра.

Най-слабият му мач дойде на 1/16-финала срещу Кабо Верде. Статистическият портал Sofascore оцени представянето му с 6,1 – най-ниската оценка сред всички аржентински футболисти. Не беше изненада, че за следващия двубой срещу Египет Скалони предпочете да започне с Алварес.

Когато изглеждаше, че историята отпреди четири години ще се повтори, Мартинес демонстрира впечатляваща психическа устойчивост.

Срещу Египет той се появи като резерва малко преди втория допуснат гол. Нападателят няколко пъти безуспешно опита да се разпише, но именно неговата асистенция за Енцо Фернандес в добавеното време помогна на Аржентина да завърши невероятния обрат.

На четвъртфинала срещу Швейцария Мартинес отново влезе от резервната скамейка и в продълженията отбеляза третия гол, с който окончателно реши изхода на мача.

Най-важният момент обаче дойде на полуфинала.

След като Англия поведе в резултата и се прибра в защита, Скалони пусна Лаутаро в игра в 81-вата минута, използвайки последната си смяна. На нападателя му бяха достатъчни само две докосвания, за да се превърне в героя на вечерта – той спечели въздушния двубой и изпрати победния гол във вратата на Джордан Пикфорд.

След мача Мартинес не успя да сдържи сълзите си:

„Видях този гол насън, кълна се. Казах на Мак Алистър, че ще вкарам. Казах и на Медина на резервната скамейка, че ще вляза и ще отбележа. От деня, в който баща ми ми купи първия чифт бутонки, мечтаех да вкарам точно този гол.“

Тези думи звучат почти невероятно. Но още по-впечатляващ е не сънят, а пътят, който извървя самият Мартинес. Преди четири години той преживяваше може би най-тежкия период в кариерата си. Днес влиза от резервната скамейка и променя съдбата на най-важните мачове.

Не е изключено във финала срещу Испания Лаутаро отново да остане резерва. Но това вече съвсем не означава, че именно той няма да бъде човекът, който ще донесе на Аржентина втора поредна световна титла. | БГНЕС