В свят, в който плащанията са дигитални, а преводите се извършват с едно кликване, какъв е смисълът да се съхраняват тонове благороден метал в бронирани трезори? Отговорът е прост — когато всичко стане несигурно, златото остава единствената гаранция. То е актив без кредитен риск, независим от паричната политика на други държави и устойчив на финансови сътресения.

През последните месеци златото отбеляза исторически ръстове, като счупи ценови рекорди. На 21 януари кюлчетата достигнаха нов връх и надхвърлиха 4800 долара за тройунция, подкрепени от геополитическото напрежение, след като САЩ засилиха заплахите си за придобиване на Гренландия. Това се оказа добра новина за Португалия, която продължава да разчита на този ценен ресурс. Според последните данни на Световния златен съвет — организацията, която отчита златните резерви на държавите — Португалия притежава 382,66 тона злато, като резервите на Португалската централна банка вече се оценяват на 47 млрд. евро.

Около половината от това злато се съхранява в сграда с висока степен на сигурност в Карегаду, собственост на Банката на Португалия, на няколко километра северно от Лисабон. Другата половина е депозирана в Лондон.

Търсенето на сигурни активи, очакванията за понижение на лихвените проценти и системните покупки от централните банки също допринесоха за поскъпването на златото, като стойността на световните златни резерви достигна приблизително 4 трилиона евро.

Златните резерви са преди всичко стълб на доверието. Когато инвеститорите анализират дадена държава, за да оценят риска — било при отпускане на кредити, при преценка на стабилността на валутата или при предвиждане на политически рискове — обемът на златото, притежавано от държавата, е съществен фактор.

Португалия, която разполага с 14-ите по големина златни резерви в света и седмите по големина в Западна Европа, отстъпвайки само на Германия, Италия, Франция, Швейцария, Нидерландия и Полша, притежава значим стратегически актив в това отношение. Освен това златото действа като защитен механизъм в условията на парична или валутна криза. Ако еврото се срине или достъпът до международна ликвидност бъде прекъснат, централните банки могат да конвертират златото в твърда валута или да го използват като обезпечение за финансиране.

През историята редица държави са прибягвали до този механизъм в условията на война или финансов колапс, включително Португалия по време на трите интервенции на Международния валутен фонд през 1977, 1983 и 2011 г. Макар подобен сценарий да е нежелан, именно тази възможност продължава да оправдава поддържането на златни резерви.

Накрая, златото изпълнява и счетоводна функция. Неговата стойност е част от баланса на централната банка и допринася за нейната платежоспособност. Финансово стабилна централна банка засилва доверието и стабилността на финансовата система, която тя надзирава.

Според Световния златен съвет редица централни банки увеличават покупките на този благороден метал, за да намалят зависимостта си от щатския долар. Особено силно търсене се наблюдава в Китай, който през последните години е закупил стотици тонове злато. Най-активният купувач през изминалата година обаче е Полша, която е добавила 82,67 тона към резервите си, достигайки 530,9 тона през декември.

Казахстан, Бразилия и Турция също са сред държавите, които са увеличили значително златните си запаси. Казахстан е добавил 40,97 тона, Бразилия — 31,48 тона, а Турция — 26,68 тона. Китай е увеличил резервите си с още 24,88 тона, чиято стойност вече се оценява на около 283,2 млрд. евро, а Чехия е добавила още 18 тона.

От другата страна на спектъра, най-големите продавачи през годината са Сингапур, чиято централна банка е продала 15,24 тона злато, следван от Узбекистан с 11,82 тона, Русия с 6,22 тона и Германия с 1,28 тона.

От волфрам по време на война до трезорите на Банката на Португалия

Португалия достига своя исторически максимум на златните резерви през 1974 г., когато разполага с над 800 тона. Натрупването на толкова голямо количество злато не се случва за една нощ. То е резултат от дългата история на португалската колонизация в Бразилия и от търговията през модерната епоха, особено по време на режима Ещаду Нову (1933–1974).

Макар често да се обсъжда златото от Бразилия — основният износ между тогавашната колония и метрополията през XVIII век — малко вероятно е значителна част от него да е оцеляла до времето на Ещаду Нову.

Известно е обаче, че голяма част от златото, натрупано при управлението на Антониу де Оливейра Салазар, чиято политика е белязана от манията му за балансиран бюджет, произхожда от нацистка Германия.

По време на Втората световна война Португалия обявява неутралитет, но успява да поддържа търговски отношения и с двете страни на конфликта. Един от ключовите стратегически продукти, които страната изнася в този период, е волфрамът — метал, от съществено значение за военната индустрия, тъй като придава твърдост на стоманата, използвана за оръдия, боеприпаси и военна техника.

Благодарение на високото качество и големите си находища Португалия се превръща в един от основните световни доставчици на волфрам, особено за нацистка Германия, която практически зависи от този метал за оръжейното си производство. Значителна част от плащанията се извършват в злато — изрично изискване на Салазар с цел защита на португалската икономика.

Според доклад, публикуван на сайта на Генералния секретариат на Министерството на финансите, златните резерви на Банката на Португалия са били 65 тона през 1939 г., нарастват до 306 тона през 1945 г., а към момента на Португалската революция през 1974 г. достигат внушителните 866 тона.

С течение на времето Републиката се освобождава от част от златото си, основно поради загубата на неговата парична функция. До 1971 г. златото, притежавано от всяка държава, служи като основа за емитирането на валута. След тази дата благородният метал престава да изпълнява тази роля, а паричното предлагане започва да зависи от други фактори, като например брутния вътрешен продукт на страната. | БГНЕС