112-то издание на най-престижната колоездачна обиколка на Франция – Тур дьо Франс, стартира днес, 5 юли и ще продължи по традиция три седмици до 27-и същия месец. 21 етапа ще определят новия шампион, носителят на жълтата фланелка, в продължение на 3338.8 км. Актуален победител в състезанието е словенецът Тадей Погачар, който има три триумфа в Тура – 2020, 2021 и 2024.
26-годишният колоездач е един от тримата ярки фаворити за успех. Той загря по впечатляващ начин с победа в Критериум дю Дофине. Другите двама основни кандидати са Йонас Вингегор и Ремко Евенепул. Датчанинът Вингегор спечели Обиколката на Франция през 2022 и 2023, докато белгиецът Евенепул, победител в Ла Вуелта от 2022, стана Най-добър млад състезател в Тура миналата година.
Тазгодишното издание ще започне в Лил, като съдържа шест планински етапа и два часовника, единият от които в планината на 18 юли. Първият индивидуален етап по часовник е в Каен на 9 юли. Колоездачите ще имат два почивни дни, които са насрочени за 15 и 21 юли. По-рано през май беше оповестено, че заключителният етап в Париж ще включва обиколки по трасе, което е вдъхновено от шосейните състезания на Летните олимпийски игри във френската столица миналото лято, с изкачвания на хълма Монмартър преди традиционния завършек по Шан-з-Елизе. Някои състезатели не останаха щастливи от промяната и открито я разкритикуваха, като Евенепул каза, че идеята не му допада, Вут ван Ерт определи етапа като „опасен“, а Яспер Филипсен сподели, че е „жалко да види този етап променен“.
Любопитно е да се проследи и как наградният фонд на Тура се изменя през годините. Обиколката на Франция е видяла много велики шампиони, които завинаги остават в историята не само на състезанието, но и на колоезденето като цяло. Още при дебюта си през далечната 1903 година, Турът е имал награден фонд. Шампионът Морис Гарен прибира тогава „скромните“ за днешно време 3000 франка за първо място – или иначе казано малко над 3200 евро. Общият награден фонд е 20 000 франка. До началото на Първата световна война, когато Тур дьо Франс спира за периода 1915-1918, общият награден фонд е вече 45 000 франка, а победителят прибира 5000 франка.
Легендата Еди Меркс, който е петкратен шампион в Тура (1969-72, 1974), получава неизменно по 20 000 франка, с изключение на 74-а, когато взима 30 000 за петата си победа. Само две години след последния триумф на великия Меркс, неговият сънародник Люсиен Ван Импе се поздравява и с апартамент, даван от спонсора на състезанието – това е практика, която продължава между 1976-1987. Година след успеха на ирландеца Стивън Рош, Педро Делгадо от Испания се сдобива с автомобил, апартамент тип „студио“, творба от изобразителното изкуство и 500 000 франка кеш. От 1990-а насам практиката е да се дава само парична награда на победителя.
През 90-те години на миналия век е ерата на големия Мигел Индураин, който печели неизменно Тур дьо Франс в периода 1991-95. След това идва рейдът на Ланс Армстронг, но неговите седем последователни титли са отнети заради уличаване в допинг. Британецът Крис Фрум оставя своята следа с четири успеха в рамките на пет години между 2013-2017, преди да дойде времето на Погачар и Вингегор. От 2022-а насам победителят си тръгва с чек за 500 000 евро. Всеки етапен победител прибира по 11 000 евро. Парите, завоювани от всеки отбор, се разпределят между състезатели и персонал. Общият награден фонд през 2025 година е 2 305 250 евро.
Спокойно може да се каже, че закономерно Тур дьо Франс се е променил през годините и наградният фонд е едно от нещата, които попадат в тази категория. Турът е и с най-голям награден фонд в професионалното колоездене, което прибавя към етикета „най-престижен“. Обиколката на Франция завинаги ще има място в историята на колоезденето, а 112-то издание обещава поредна порция емоции за почитателите на спорта по целия свят. | БГНЕС