Поддръжниците на проекторезолюцията за геноцида в Сребреница определиха окончателния вариант на документа, който ще бъде обсъден от Общото събрание на ООН на 23 май.

Инициатори на предложения текст бяха Германия и Руанда, а измененията в проекта бяха внесени от правителството на Черна гора, съобщи „Гласът на Америка“.

Окончателният проект на резолюцията предвижда 11 юли да бъде обявен за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница, който да се отбелязва всяка година.

Проекторезолюцията безрезервно осъжда действията, които възхваляват осъдените за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително отговорните за геноцида в Сребреница. В него се подчертава също така значението на завършването на процеса на издирване и идентифициране на останалите жертви на геноцида в Сребреница и тяхното достойно погребване и се призовава за продължаване на наказателното преследване на извършителите на геноцида в Сребреница.

Всички държави се призовават да изпълняват изцяло задълженията си по Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, международното обичайно право за предотвратяване и наказване на геноцида, като същевременно спазват решенията на Международния съд.

Резолюцията изисква от генералния секретар на ООН да създаде информационна програма, озаглавена „Геноцидът в Сребреница и ООН“, за да започне подготовката за 30-ата годишнина от възпоменанието през 2025 г. Генералният секретар също трябва да изпрати резолюция до всички държави членки, организации от системата на ООН и организации на гражданското общество.

В преамбюла на текста се посочва, че „наказателната отговорност по международното право за престъплението геноцид е индивидуална и не може да бъде приписана на никоя етническа, религиозна или друга група или общност като цяло“ .

В ООН, за приемането на проекторезолюцията е необходимо обикновено мнозинство от членовете на Общото събрание - обикновено това са 97 държави от общо 193.

Възможността за приемане на резолюция, с която членовете на ООН да потвърдят, че в района на Сребреница през юли 1995 г. е извършен геноцид срещу бошняци, разтревожи част от балканската общественост и подхрани яростното възмущение на официалните лица на Сърбия и ентитета Република Сръбска.

Официален Белград, въпреки наличието на няколко решения на международни съдилища, които потвърждават, че в Сребреница през 1995 г. е извършен геноцид срещу бошняци, не признава това и окачествява събитието като престъпление с масови размери.

Освен това предложението за резолюция беше категорично отхвърлено от Русия. Експертите разглеждат усилията за обсъждане и гласуване на проекторезолюцията като символичен ход, без никакви негативни последици.

В решение от 2007 г., постановено по иск на Босна и Херцеговина срещу Съюзна република Югославия (СРЮ), Международният съд в Хага признава отговорността на Сърбия, която според становището на съда не е предотвратила и наказала престъплението геноцид в Сребреница през юли 1995 г., а в същото решение армията и полицията на Република Сръбска (РС) са определени като преки извършители на геноцида.

С тази присъда масовите убийства на повече от 8000 бошняка са определени като геноцид./БГНЕС