Формата на големия седалищен мускул – най-големият мускул в човешкото тяло – се променя в зависимост от начина на живот, възрастта и, вероятно, от медицинските състояния. Ново проучване, представено на конгрес по радиология в края на ноември в Чикаго, показва, че промените във формата на седалището не са толкова безобидни. По-конкретно, голямата седалищна мускулатура може да разкрие скрити рискове за здравето, като диабет тип 2.

Формата на мускула се изменя съобразно начина на живот и възрастта, а също така, вероятно, и в зависимост от здравословното състояние. Според Марджола Танай, старши изследовател в Университета на Уестминстър, Великобритания, това откритие отваря възможност за наблюдение на промените в седалищните мускули от клинична гледна точка.

„Хората с диабет често страдат от мускулно-скелетни проблеми, които ограничават способността им да извършват физически упражнения, влошавайки свързаните здравословни проблеми. Нашите резултати подчертават специфични мускулни промени при диабета, които никога досега не са били демонстрирани, което ни помага да разберем по-добре мускулно-скелетните проблеми, свързани с болестта, и потенциално да насочим програмите за физиотерапия“, обясни Танай.

Характеристики като локализирана атрофия или изпъкване навън могат да отразяват ранни структурни промени в мускула. За да провери тази хипотеза, екипът използва техника за картографиране, която обработва серия от MRI изображения, създавайки подробен 3D анатомичен модел, улесняващ визуализацията.

„Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, за да се установи тяхната предсказуема стойност, тези резултати показват, че 3D формата на мускулите би могла да помогне за идентифициране на лица, които проявяват първите признаци на метаболитна дисфункция“, допълва изследователката.

Разлики между мъжете и жените
Освен анализ на медицинските изображения, изследователите разгледаха 86 общи променливи и картографираха тяхната връзка с промените във формата на мускулите във времето. Проучването разкри различни модели според пола, винаги свързани с диабет тип 2, което показва, че формата, а не размерът на мускулите, е показател за метаболитните различия.

При участниците с диабет мъжете са имали мускулно свиване, докато при жените мускулът е бил по-широк, вероятно поради проникване на мазнини. Мъжете, оценени като крехки, са имали голям седалищен мускул, който е бил свит, докато при жените крехкостта е засягала само определени зони на мускула.

Освен ранното откриване на рисковете, изследванията предлагат възможности за лечение, планиране на интервенции според биологичните различия и разработване на медицински стратегии според пола на пациента.

„Статистическото моделиране на формата предлага нова мощна перспектива за мускулното здраве. Този подход може да допълни съществуващите метаболитни оценки и да насочи по-целенасочени стратегии за поддържане на подвижността, силата и метаболитната функция през целия живот“, заключават изследователите. | БГНЕС