От племенни „ръкави“ до пеперуди на кръста – хората татуират кожата си от хиляди години.

За повечето хора основното притеснение е страхът от бъдещи съжаления. Но нарастващ обем от изследвания показва, че татуировките могат да носят и по-сериозни рискове за здравето.

Популярността на татуировките се е увеличила през последните години, като според проучване в European Journal of Public Health около 13 до 21% от населението на Западна Европа вече има татуировка.

Въпреки широкото им разпространение, изненадващо малко се знае за потенциалните дългосрочни последици за здравето. Предишни изследвания са открили доказателства, че мастилото за татуировки се натрупва в човешките лимфни възли, което може да доведе до възпаление и – в редки случаи – лимфом (вид рак на кръвта).

Проучване от 2025 г. на Университета на Южна Дания (SDU) съобщава, че хората с татуировки имат повишен риск от развитие на рак на кожата и лимфом. Използвайки група от случайно подбрани близнаци, изследователите сравнили тези, които имат форма на рак, с тези, които нямат. Според изследването татуираните близнаци са имали почти четири пъти по-висок риск от рак на кожата. Проучването е публикувано в списанието BMC Public Health.

В него се отбелязва също, че размерът на татуировката може да има значение, като всичко по-голямо от размер на длан потенциално увеличава риска.

„Имаме доказателства, че съществува връзка (между количеството мастило и риска) както за лимфом, така и за рак на кожата“, заяви пред „Евронюз“ Сигне Бедстед Клеменсен, съавтор на изследването и асистент-професор по биостатистика в SDU.

„При лимфома коефициентът на риск е 2,7 пъти по-висок, което е много. А при рака на кожата преди беше 1,6, а сега е 2,4. Това показва, че колкото повече мастило имате, толкова по-висок е рискът, толкова по-висок е коефициентът на опасност“, добави тя.

Важно е да се отбележи обаче, че тези резултати са все още в най-ранен етап и са ограничени поради големия брой допринасящи фактори. Например, видовете мастило, местоположението на татуировката, подтиповете рак и други генетични и фактори на околната среда трябва да бъдат взети предвид за по-точен анализ.

„Най-важното е, че са необходими повече изследвания“, каза Клеменсен, като отбеляза, че бъдещите проучвания изискват по-големи групи участници и наблюдение в по-дълги времеви периоди.

„Но също така, следващата стъпка според мен е да се изследват биологичните механизми (при татуирането) и да се опитаме да разберем какво се случва там“.

Колко трябва да се тревожим за татуировките?

Няма категорични доказателства, че татуировките причиняват рак, но съществуват и други рискове, за които трябва да се знае. Те включват гарантиране, че използваното оборудване е стерилно, за да се избегне инфекция, както и че самите мастила са безопасни.

Всички мастила за татуировки се състоят от пигмент (за добавяне на цвят) и носеща течност (която вкарва цвета в средния слой на кожата, известен като дерма).

Тъй като повечето мастила се внасят от различни части на света, техните съставки могат да бъдат трудни за проследяване – а понякога съдържат вредни вещества.

„Някои мастила съдържат следи от тежки метали, включително никел, хром, кобалт и понякога олово“, написа Манал Мохамед, професор по медицинска микробиология в Университета на Уестминстър, в статия за The Conversation. „Тежките метали могат да бъдат токсични при определени нива и са добре известни с това, че предизвикват алергични реакции и имунна чувствителност“.

През 2022 г. ЕС ограничи повече от 4 000 опасни вещества в мастилото за татуировки и перманентен грим съгласно регулациите REACH (Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали). Това включва всички вещества, класифицирани като канцерогенни или мутагенни, като всички мастила за татуировки трябва да имат ясно етикетиране.

Регулацията е по-слаба в други държави – нещо, с което Обединеното кралство в момента се заема, след като наскоро публикува планове за въвеждане на собствени ограничения съгласно UK REACH.

В крайна сметка татуировките се считат за безопасни, ако се правят при хигиенични условия, с уточнението, че – както при повечето неща в живота – може да съществува риск от дългосрочна вреда. Но според Клеменсен все още няма достатъчно информация, за да се даде категоричен отговор.

„От всеки от нас зависи как ще изберем да живеем живота си, нали? Но като изследовател, моята работа е и да информирам хората за тези рискове. Или, когато става въпрос за татуиране, в момента по-скоро става дума за това да информираме хората колко малко знаем“, добави тя. | БГНЕС