Една от установените връзки е тази между по-ниския коефициент на интелигентност и трудностите при слушане на разговори в шумна среда. Предишни проучвания показват, че невроразнообразните хора често срещат затруднения да разберат какво се говори в шумно помещение, а екип от Университета на Вашингтон решава да събере допълнителни данни по темата. Изследователите набират 12 участници с аутизъм и 10 с фетален алкохолен синдром, тъй като и двете състояния са свързани със затруднения в чуваемостта при шум и включват хора с различни нива на IQ. Контролната група се състои от 27 невротипични участници, съответстващи по възраст и пол на останалите.

След като доброволците били тествани за способността им да различават подробностите в разговор, генериран от компютърна програма, докато едновременно се чуват и други гласове – така наречения „коктейл парти“ проблем – изследователите установяват, че хората с по-нисък IQ се справят по-трудно. „Връзката между когнитивните способности и възприятието на речта надхвърля диагностичните категории. Това наблюдение бе последователно и при трите групи“, казва Бони Лау, специалист по слухова невронаука от Университета на Вашингтон.

Важно е да се подчертае, че всички участници са класифицирани като хора с нормален слух. Това предполага, че трудностите при чуване в шумна среда може да са по-тясно свързани с определени когнитивни функции, отколкото с проблеми в слуховия апарат. При по-задълбочен поглед това звучи логично: да отделиш нечия реч от останалия фонов шум изисква способност за сегментиране на звуковите потоци, определяне на важната информация и изолиране на говорещия – сериозно аудиообработване. За да поддържаш разговор, трябва едновременно да обръщаш внимание, да разбираш различните слухови и визуални сигнали и да реагираш адекватно, например с усмивка или кимване. „Всички тези фактори увеличават когнитивното натоварване по време на комуникация, когато средата е шумна“, допълва Лау.

Шумният сценарий носи името „коктейл парти“, но подобни ситуации срещаме ежедневно: поръчване в претъпкано кафене, опит да се съсредоточим върху думите на учител в шумна класна стая или получаване на инструкции на оживена градска улица. Изследователите отбелязват, че използват сравнително малка извадка, но смятат, че резултатите им могат да доведат до подобряване на условията за хората, които изпитват затруднения в подобни ситуации, наред със самите слухови тестове – например чрез настаняване на определени ученици по-близо до учителя. Предишни проучвания са откривали начини за справяне с този специфичен проблем и дори са го свързвали с деменция. Основният извод от последното изследване е, че трябва да надхвърлим схващането, че всички слухови затруднения имат една и съща причина. „Не е необходимо да имаш загуба на слух, за да изпитваш трудности да слушаш в ресторант или друга предизвикателна реална обстановка“, казва Лау. | БГНЕС