Отборът на Левски отбеляза 78-та годишнина от рождението на най-голямата легенда в своята история Георги Аспарухов-Гунди. На церемонията през сектор А на "Герена" присъстваха собственикът на "сините" Наско Сираков и наставникът на първия тим Славиша Стоянович, който дълго време се бори с коронавирус, предаде репортер на БГНЕС.

Венци и цветя на бюст-паметника на Гунди поднесоха още играчите и служителите на Левски, както и фенове на тима. Въпреки многото въпроси около финансовото състояние и бъдещето на клуба, Сираков не говори пред медиите, след като преди няколко дни в съобщение, публикувано на официалния сайт на "сините", заяви, че професионалният лиценз на тима е застрашен, но се очаква скоро да бъде подписан договор с мощен спонсор, който да инвестира сериозно в клуба. За Стоянович това бе първа публична изява от 30 март насам, когато бе диагностициран с COVID-19.

БГНЕС припомня, че на днешната дата 4 май преди 78 години е роден Георги Аспарухов-Гунди, считан за един от най-добрите играчи в историята на българския футбол. Легендарният нападател загива трагично в катастрофа край Витиня на 30 юни 1971 г.

За националния отбор на България Гунди има 50 мача и 19 гола. През декември 1968 година той отбелязва знаменит гол срещу тогавашния световен шампион Англия насред "Уембли". Георги Аспарухов, бивш нападател на Левски и Ботев, участник на три Световни първенства, през 1999 г., бе обявен за "Футболист на ХХ век на България".

http://www.youtube.com/watch?v=FOrTCH8NUO4

Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората, и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт.

Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството.

Правеше го с благородната осанка на аристократ - с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ... Всички тези качества остават незабравими. /БГНЕС