Признаците, че президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард може да освободи поста си преди изтичането на мандата ѝ, се засилват. Публикация на „Файненшъл таймс“ беше опровергана от ЕЦБ с необичайно умерена формулировка. Говорител заяви, че Лагард е „изцяло фокусирана върху задачите си и не е взела решение относно края на мандата си“. В миналото централната банка подчертаваше, че тя е „решена да изкара мандата си докрай“, което показва промяна в тона.

Според изданието се очаква Лагард да напусне преди октомври 2027 г., когато изтича осемгодишният ѝ мандат. Медията се позовава на „човек, запознат с начина ѝ на мислене“. Евентуално по-ранно решение би дало време на германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон да уредят въпроса с наследника ѝ преди френските президентски избори през април 2027 г., на които крайната десница има шанс за успех. Макрон няма право на нов мандат.

Предсрочно оттегляне по политически причини обаче би било чувствително. Договорът за функционирането на ЕС определя осемгодишен мандат без възможност за подновяване, именно за да гарантира независимост от политически влияния. Изкуствено ускоряване на процедурата с цел по-добър политически контрол върху наследството би противоречало на този принцип.

В Брюксел съществуват опасения, че евентуална победа на крайната десница във Франция може да разклати сериозно Европейския съюз, макар институционално той да може да функционира и без Франция при решения с мнозинство. Подобен развой би имал политически ефект, сравним с шока от Брекзит. Яснотата относно ръководството на ЕЦБ за дълъг период напред би внесла стабилност - нов президент, избран през 2026 г., би останал на поста до 2034–2035 г.

И преди имаше информации, че Лагард може да напусне, включително за евентуален преход към Световния икономически форум в Давос, но това не се случи. Сега спекулациите се засилиха и след новината, че управителят на Banque de France Франсоа Вилроа дьо Гало ще се оттегли предсрочно, което позволява на Макрон да назначи негов наследник преди изборите.

Австрийският финансов министър Маркус Мартербауер заяви в Брюксел, че трябва да се придържа към нормалния график и че въпросът не бива да се обвързва с френските избори.

Възможните наследници вече се обсъждат. Сред фаворитите според анкети на „Блумбърг“ са бившият управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот и бившият шеф на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос, в момента генерален директор на Банката за международни разплащания. На трето място се нарежда президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел. За Кнот се смята, че времето работи срещу него, тъй като вече не е член на Управителния съвет на ЕЦБ и губи влияние.

За германските кандидати Нагел и членa на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел по-ранно решение може да бъде неблагоприятно. Един от аргументите срещу германски ръководител на ЕЦБ е, че Германия вече заема ключов пост в ЕС чрез председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чийто мандат продължава до 2029 г. В Берлин тя се разглежда като основна спирачка пред германска кандидатура, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Федералното правителство засега не коментира възможността за предсрочно напускане на Лагард. Няма данни тя да е обсъждала подобни планове с германските власти. Ако обаче темата продължи да набира скорост, Берлин ще трябва да заеме позиция, особено ако желае да подкрепи собствен кандидат.

Неясно остава и как евентуална победа на „Национален сбор“ във Франция би повлияла на избора на нов президент на ЕЦБ. Позициите на партията по паричната политика не са еднозначни. Депутатът Жан-Филип Танги преди време призова за възобновяване на количествените улеснения с цел финансиране на мащабни инвестиции в енергийна ефективност, железопътна инфраструктура и ядрена енергетика, аргументирайки се, че подобна стратегия не би довела до инфлация, ако проектите са ясно дефинирани. Не е ясно обаче доколко влиянието му в партията е решаващо. Предстои и решение по делото срещу Марин льо Пен, което ще определи дали тя ще може да участва в президентската надпревара.

Ситуацията остава отворена, а евентуално предсрочно напускане на Лагард би имало не само институционални, но и значими политически последици за ЕС. | БГНЕС