Преди дни британското издание The Guardian публикува позиция на водещи тенисисти, недоволни от размера на наградните фондове за предстоящия "Ролан Гарос". Темата вече предизвика сериозен отзвук в тенис средите, а макар непосредствен бойкот да не стои на дневен ред, играчите все по-открито предупреждават, че са готови на крайни действия, ако ситуацията не се промени.

На пръв поглед протестът изглежда свързан единствено с пари. Реалността обаче е по-сложна – тенисистите настояват не само за по-високи премии, но и за по-голямо влияние върху решенията, които засягат кариерата и условията им на труд.

Защо тенисистите са недоволни?
Организаторите на Ролан Гарос обявиха увеличение на наградния фонд с 9,7%, който вече достига 61,7 милиона евро. Въпреки това играчите смятат, че делът им от приходите остава твърде нисък.

Според публикуваните данни чистите приходи на турнира за 2025 година възлизат на 395 милиона евро – с 14% повече спрямо предходната година. Очакванията са приходите скоро да преминат границата от 400 милиона евро. В същото време делът, който отива при тенисистите под формата на наградни фондове, остава около 15% и дори намалява.

За сравнение, турнирите под егидата на ATP Tour и WTA Tour разпределят приблизително 22% от приходите си към състезателите.

Разликата става още по-видима при сравнение с водещите американски спортни лиги. В NBA, NHL и MLB около половината от приходите се разпределят към спортистите.

Липсата на влияние е основният проблем
Една от ключовите причини за напрежението е отсъствието на силно представителство на играчите в управлението на турнирите от Големия шлем. За разлика от американските лиги, където профсъюзите защитават интересите на състезателите, тенисистите смятат, че гласът им често остава пренебрегнат.

Затова все повече звезди говорят не толкова за размера на чековете, а за липсата на уважение и диалог от страна на организаторите.

Какво казват големите звезди?
Световният №1 Яник Синер също застана зад недоволните играчи. Италианецът подчерта, че тенисистите „дават много повече, отколкото получават“, като според него това важи не само за звездите, но и за всички професионалисти в тура.

Новак Джокович и Даниил Медведев също подкрепиха идеята за по-сериозни действия, включително евентуален бойкот при липса на промени.

При жените най-остра бе позицията на Арина Сабаленка. Световната звезда дори заяви, че бойкотът може да се превърне в „единствения начин“ играчите да защитят правата си.

Подкрепа дойде и от Елена Рибакина, докато Коко Гоф и Ига Швьонтек призоваха най-вече за по-добра комуникация между организаторите и състезателите.

Каква е позицията на Мирра Андреева?
Мирра Андреева подходи значително по-предпазливо към темата. 19-годишната рускиня заяви, че предпочита да се концентрира върху представянето си на корта, вместо върху финансовите въпроси.

Въпреки това тя също е сред подписалите общото обръщение на тенисистите, което показва, че напрежението в тура далеч не се изчерпва единствено с парите.

Възможен ли е реален бойкот?
Засега няма индикации за непосредствен бойкот на Ролан Гарос през 2026 година. Самите играчи не са поставяли подобен ултиматум официално.

Темата обаче очевидно се използва като средство за натиск върху организаторите. Макар някои от най-влиятелните имена в тениса да са готови на твърди действия, мнозина все още говорят предпазливо и не изглеждат склонни към радикални решения.

По-вероятният сценарий е турнирите постепенно да направят компромиси – първо чрез по-добра комуникация и по-голямо участие на играчите в управленските решения, а след това и чрез корекции в разпределението на приходите.

Едно е сигурно – напрежението между тенисистите и организаторите на турнирите от Големия шлем вече ескалира и тепърва ще бъде една от водещите теми в световния тенис.|БГНЕС