Това е около 40 пъти по-далеч, отколкото Луната е от Земята. Постижението, постигнато през ноември 2023 г., представлява първият път, когато оптични комуникации са изпратени на такова разстояние.
Традиционно използваме радиовълни, за да разговаряме с отдалечени космически кораби - но по-високите честоти на светлината, като например близката инфрачервена, предлагат увеличаване на честотната лента и следователно огромно увеличение на скоростта на данните.
Ако в крайна сметка искаме да можем да изпращаме видеосъобщения с висока разделителна способност до и от Марс без значително забавяне, това е стъпка към необходимата ни технология.
Тестът е част от експеримента на НАСА "Дълбококосмически оптични комуникации" (Deep Space Optical Communications - DSOC), а успешното установяване на комуникационна връзка е известно като "първа светлина".
"Постигането на първа светлина е един от многото критични етапи на DSOC през следващите месеци, който проправя пътя към комуникации с по-висока скорост на предаване на данни, способни да изпращат научна информация, изображения с висока разделителна способност и поточно видео в подкрепа на следващия гигантски скок на човечеството", заяви Труди Кортес - директор на отдела за технологични демонстрации в централата на НАСА.
Всички ние разчитаме на подобна технология, вградена в оптичните влакна, за нашите наземни високоскоростни комуникации, но в експеримента на НАСА тя е адаптирана за използване в дълбокия космос, за да се подобрят съществуващите методи за предаване на информация обратно на Земята.
Тъй като става дума за инфрачервена светлина, инженерите могат лесно да предават нейните вълни под формата на лазер. Това няма да позволи на светлината да се движи по-бързо, но привежда лъча в ред и го ограничава до тесен канал. Това изисква много по-малко енергия, отколкото разпръскването на радиовълни, и е по-трудно за прихващане.
Това не означава, че задачата е проста. Във фотоните, излъчвани от лазера, се кодират битове данни, което изисква редица тежки инструменти - включително свръхпроводяща високоефективна детекторна решетка - за да се подготви информацията за предаване и да се транслира в другия край.
Друго предизвикателство е системата да адаптира конфигурацията си за позициониране в реално време. При този последен тест лазерните фотони се придвижваха от космическия кораб до телескопа за около 50 секунди, като по време на този процес и двата апарата се движеха в пространството.
Лазерният приемо-предавател, който осъществи връзката, се намира на борда на космическия апарат Psyche, който е на многогодишна мисия, насочена към астероидния пояс между Марс и Юпитер. Той установи контакт с телескопа Хейл в обсерваторията Паломар в Калифорния.
Предвижда се Psyche да прелети около Марс и затова ще продължат тестовете за усъвършенстване и подобряване на този новаторски метод за лазерна комуникация в близката инфрачервена област, за да се гарантира, че той е толкова бърз и надежден, колкото е необходимо.
"Това беше огромно предизвикателство и имаме още много работа за вършене, но за кратко време успяхме да предадем, приемем и декодираме някои данни", каза Мира Сринивасан, ръководител на операциите на DSOC в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. | БГНЕС