Нарастващ брой научни данни сочат, че нарушенията в т.нар. циркадни ритми – вътрешния биологичен часовник на организма – могат да бъдат свързани с повишен риск от развитие на деменция.

Циркадните ритми регулират основни процеси като съня, събуждането, нивата на активност и апетита в рамките на денонощието. Ново изследване, публикувано в списание Neurology – официалното медицинско издание на Американската академия по неврология – разглежда по-специално моделите на почивка и активност през деня и връзката им с появата на деменция.

Как е проведено изследването
Учените анализират данни от дългосрочното проучване Atherosclerosis Risk in Communities (ARIC), като включват 2183 участници без диагностицирана деменция в началото на наблюдението. Средната им възраст е 79 години.

Всички участници са носили специални кардиологични сензори, които отчитат електрическата активност на сърцето и движенията на тялото. Средната продължителност на носене на устройствата е 12 дни, което позволява детайлен анализ на дневните ритми на активност и покой.

Изследователите са взели предвид и други фактори – кръвно налягане, диабет, образование, наличие на депресивни симптоми – и са направили статистически корекции, за да изолират ефекта на циркадните нарушения.

Какви са резултатите
В рамките на средно 3,3 години проследяване около 8% от участниците развиват деменция. Анализът показва, че:

По-слабият дневен ритъм на активност е свързан с 54% по-висок риск от деменция при всяко стандартно отклонение влошаване;
По-силно накъсан дневен ритъм – характерен с честа дневна сънливост или нощни събуждания – повишава риска с 19%;
Хората, чиято пикова активност е по-късно през деня (т.нар. „нощни птици“), имат 69% по-висок риск от деменция в сравнение с хората с по-ранен и стабилен дневен ритъм;
Най-висок риск е отчетен при участниците с най-слабо изразен биологичен ритъм.

Какво означават тези данни
Според авторите резултатите сочат, че нарушенията на биологичния часовник – по-слаб, накъсан ритъм и по-късна дневна активност – могат да бъдат самостоятелни рискови фактори за деменция.

Д-р Дънг Трин, специалист по вътрешни болести и мозъчно здраве, който не е участвал в изследването, коментира, че проучването „значително разширява разбирането ни за връзката между циркадната биология и здравето на мозъка при възрастните хора“, макар и да не доказва пряка причинно-следствена връзка.

Според проф. Джулио Талялиатела, експерт по невродегенеративни заболявания, включването на по-прецизни данни за съня би засилило изводите, тъй като нарушенията на съня са свързани с натрупването на амилоид в мозъка – ключов механизъм при болестта на Алцхаймер.

Авторите посочват, че широко използваните преносими медицински устройства биха могли в бъдеще да помагат за ранно откриване повишен риск от деменция при пациентите.

Изследването също така подкрепя интереса към интервенции, насочени към стабилизиране на биологичния часовник – като светлинна терапия, по-стриктен режим на сън и активност и други промени в начина на живот.

„Все още са нужни допълнителни изследвания, за да се установи дали подобряването на циркадните ритми може реално да забави или предотврати развитието на деменция“, подчертават експертите. | БГНЕС