Черепишкият манастир „Успение Богородично“ се намира в Искърското дефиле и е основан през XIII век по време на Второто българско царство.

Манастирът е разрушаван и възстановяван многократно през вековете, особено след османското нашествие. През Възраждането се превръща в значим книжовен и духовен център, свързан с дейността на Софроний Врачански.

Днес манастирът е действащ и е културен паметник с богата история и живописна архитектура, с него са свързани множество легенди и любопитни факти.

Една от многото легенди свързани с пещерите около Черепишкия манастир е, че, бягайки от турската армия и башибозук, двама българи от Ботевата чета случайно се скриват в пещера до манастира, която била пълна със злато. Те скрили входа на пещерата и избягали за Влашко. След Руско-турската война и освобождението на България през 1878 година се върнали, но не успели да намерят входа на пещерата.

Според друга история в една от пещерите над манастира лично Христо Ботев скрил знамето, архива и парите на четата си.

В съчинение на Ангел Катерински се разказва история за това как Ботеви четници откриват Шишмановото съкровище. Подобен разказ споделят и наследниците на Тома Манчов – Ботев четник от Ботевградския край.

Според легендите, след последната битка на цар Иван Шишман с турците, царските съкровища – жезълът, короната и златото – били скрити в пещера в този район. В действителност в местността има пещера, наречена Шишмановата, която многократно е била разкопавана от иманяри, но досега безуспешно. | БГНЕС

-----------

Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация“ в БГНЕС