Още преди 2700 години пастирка, живяла в сухите райони на Северозападен Китай, е била погребана в палто, изработено от животински кожи, вълнени панталони и кожени ботуши. Облечена за езда, тя била погребана и с коженото си седло, съобщи „National Geographic”.

Намерено в гробището Янгхай близо до Турпан и датирано между 700 и 400 г. пр.н.е., това седло, най-старото, което е намерено досега, поставя под въпрос предположенията за това кой е използвал подобно оборудване и с каква цел.

Според Патрик Вертман от Университета в Цюрих, водещ автор на изследването на седлото, публикувано в Archaeological Research in Asia, находката е "изненада". Находките на седла са рядкост, тъй като органичните им компоненти често се разлагат. По-често се откриват други видове екипировка за езда, като юзди и накрайници, но те не показват непременно използването на седло.

Първите седла?

До находката в Янгхай най-старите известни седла принадлежат на културата Пазирик, чийто център е Алтайската област в Казахстан и Русия, северно от Янгхай и Турпан. Въпреки че седлата от Пазирик са косвено датирани към V в. пр.н.е., Вертман смята, че културата Пазирик е започнала да използва седла векове по-рано.

"Ездата на коне вероятно е била въведена в Северозападен Китай от региона [Пазирик] и е възможно седлата също да са пристигнали по този начин", казва той. Въпреки това, докато не бъдат открити такива по-ранни екземпляри (или седлата от V в. пр. н. е. не бъдат датирани отново и не се установи, че са по-стари), седлото от Янгхай се смята за най-старото в света, което все още е възстановено.

Удобни седалки

Запазено от сухия климат на региона, седлото от Янгхай предлага богата информация за ранната технология за езда на коне и за обществото, което я е създало. Двете му криловидни кожи, пълни със смес от слама, еленови косми и камилски косми, са били зашити заедно по външните ръбове и разделени от част без пълнеж (известна като гълтач), която облекчава натиска върху гръбначния стълб на коня.

Появата на такива конструкции разкрива "нарастващата грижа за комфорта и безопасността на ездача, както и за здравето на коня", казва Вертман. По-голямото удобство позволявало да се пътува на по-дълги разстояния, което увеличавало взаимодействието с различни хора. "За разлика от по-младите находки от елитните скитски погребения, това ранно седло е изработено от евтини материали и е използвано от обикновена жена", отбелязва изследването на Вертман. "И все пак то свидетелства за същото майсторство на изработката".

Кога хората са започнали да яздят коне и кога са започнали да използват седла, са много дискутирани теми. Според едно изследване ездата е възникнала в днешните Румъния, България и Унгария около 3000 г. пр.н.е. През вековете преди появата на седлото ездачите са яздили на голите конски гърбове или са седели върху рогозки или одеяла.

Седлото от Янгхай също така разколебава предположенията, че седлата за езда се използват само от мъже за военни цели. "Откриването на това седло в гробницата на жена подсказва, че жените са участвали в ежедневните дейности на конните скотовъдци, които са включвали паша и пътуване", казва Вертман./БГНЕС