Тодор Славков, колоритният внук на последния комунистически лидер на България Тодор Живков, почина внезапно на 54-годишна възраст. Тялото му е било открито в понеделник следобед, 21 юли 2025 г., в къща за гости в казанлъшкото село Асен, съобщиха за БГНЕС запознати, позовавайки се на потвърждение от семейството.

Иронията на съдбата е жестока – Славков си отива от този свят в същия ден, в който преди 44 години, на 21 юли 1981 г., загива и неговата майка, Людмила Живкова, дъщеря на диктатора и министър на културата по онова време. Тази фатална дата добавя още един трагичен щрих към историята на фамилията Живкови.

Според първоначалната информация, Славков е бил на почивка с компания в района на Казанлък от петък. Приятелите му са го намерили бездиханен и незабавно са подали сигнал на спешния телефон. На място са пристигнали екипи на полицията и „Съдебна медицина“. По неофициална информация се разследва и версия за самоубийство, но към момента няма официално потвърждение на причината за смъртта.

Роден на 18 май 1971 г. в София, Тодор Славков, често наричан с прякора „Малък Тошко“, израства в сянката на дядо си, но винаги успява да си извоюва собствено, макар и скандално, място под прожекторите. Той е син на Иван Славков-Батето, дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет и Българската национална телевизия, и на Людмила Живкова.

След завършването на Първа английска езикова гимназия през 1989 г., той е изпратен да учи бизнес мениджмънт в престижния университет в Санкт Гален, Швейцария. Промените в България го заварват именно там, а завръщането му в родината е последвано от живот, който медиите често описват като „бохемски“.

През годините името му се свързва с редица шумни истории и скандали, но също така и с неподправено чувство за хумор и директен, често политически некоректен, език. Той придобива нова вълна на популярност с участието си в риалити формати. През 2014 г. печели „VIP Brother All Stars“, а преди това участва и в благотворителния сезон на същото предаване, както и в „Ексмилионер търси съпруга“.

В своите публични изяви Тодор Славков никога не се е притеснявал да коментира както своето минало и семейство, така и актуалната политическа обстановка в страната, често с хапливи и запомнящи се коментари. През 2015 г. прави и кратък опит да влезе в политиката като кандидат за общински съветник в София.

За приятелите си той ще остане „душата на компанията, верен приятел, човек с богата култура и вечен оптимист“. За обществото – един от последните ярки и противоречиви образи на прехода, наследник на една епоха, който така и не се вписа напълно в следващата, но остави в нея своя характерен, бунтарски отпечатък. Смъртта му, в един символично натоварен ден, затваря една необикновена страница от най-новата история на България. | БГНЕС