Председателят на партията Жордан Бардела заяви, че амбицията му е да приватизира държавното радио и телевизия, "за да спести пари", съобщи „Гардиън“.

Той каза, че продажбата на общественото радио и телевизия ще спести повече от 3 млрд. евро, с които ще могат да се финансират други политики. Мярката ще отнеме време и "няма да се случи за 24 часа".

Себастиен Шену, заместник-председател на партията, посочи, че обществените телевизия и радио във Франция се нуждаят от "малко свобода, малко кислород". Някои големи предавания по националните радиостанции "клонят към лявото или крайно лявото" и не трябва да има "табу" за приватизацията, добави той.

Партията възнамерява да продаде националните телевизии и радиостанции, но да задържи международните канали, които са гласът на Франция в чужбина, като France 24 и Arte, както и каналите в отвъдморските територии като Мартиника и Гваделупа.

На 9 юни Макрон свика парламентарни избори, след като крайната десница до голяма степен победи неговите центристи на европейските избори. Резултатът е несигурен, а партията на Льо Пен има силни резултати в социологическите проучвания.

Общественият оператор France Télévisions, който включва четири национални телевизионни канала и 24 регионални канала, е основен финансист на филми, театрални и документални предавания и е водещата френска медия. Радио Франс има няколко национални и местни станции и доминира в подкастинга. Неговата обществена радиостанция France Inter е най-популярната във Франция с повече от 7 милиона слушатели дневно.

Клеман Отен, кандидат на левия алианс Нов народен фронт, заяви, че избирателите трябва да изберат левицата на изборите, за да "избегнат касапницата" в общественото радио и телевизия.

Спорът за приватизацията идва в деликатен момент за френската държавна телевизия и радио, които бяха отслабени от премахването на лицензионната такса и са изправени пред несигурност относно бъдещия си модел на финансиране.

През 2022 г. Макрон премахна телевизионната лицензионна такса от 138 евро годишно в континентална Франция. Оттогава общественото радио и телевизия се финансира с част от ДДС, но това краткосрочно решение ще приключи през следващата година.

Когато Макрон внезапно разпусна парламента след европейските избори, законодателството, което остана висящо, включваше планове за решаване на въпроса как обществените медии да бъдат независимо финансирани.

Освен това обществените радио- и телевизионни оператори стачкуваха миналия месец, след като министърът на културата на Макрон, Рашида Дати, предложи сливане на обществени медийни компании. Журналистическите профсъюзи обвиниха Макрон, че се опитва да възстанови ORTF - структурата, която обединяваше френските обществени радио и телевизионни оператори до 70-те години на миналия век и чиято липса на независимост беше критикувана.

„За НС общественото радио и телевизия е цел. Приватизацията, за която мислят, е начин да се опитат да заглушат медиите, които обвиняват, че са будни, леви и се противопоставят на тяхната идеология. Това е начин да се заглушат медиите, които те смятат за твърде нахални", коментира Алексис Леврие, медиен историк от университета в Реймс.

Той заяви, че ако НС получи контрол над парламента и наистина вземе решение за приватизация, ще избере да я продаде на "медийни босове, близки до техните идеи".

Но според него е възможно също така, след като дойде на власт, НС вместо това да реши да запази отслабената обществена служба и да я контролира. "Ако общественото радиоразпръскване остане обществено, но в ръцете на НС, тогава Макрон ще улесни работата на крайната десница, като отслаби обществените радио и телевизионни оператори чрез премахването на лицензионната такса и с плановете си за сливания, които дестабилизират медиитеОбщественото радио и телевизия във Франция се намира в парадоксална ситуация, в която никога не е имало толкова голяма аудитория и високи рейтинги на удовлетвореност от страна на зрителите и слушателите, но никога не е било толкова нестабилно", допълни той.

Френският медиен пейзаж е тема на душевни размисли относно крайно десните културни войни, откакто консервативният католически милиардер Венсан Болор консолидира медийната си империя с придобиването на неделния вестник Le Journal du Dimanche, радиостанцията Europe 1 и телевизионния канал CNews.

CNews, който е доминиран от разгорещени токшоута, посветени на имиграцията и престъпността, наскоро стана най-гледаният информационен канал по френската телевизия. Бившият министър на образованието Пап Ндиайе веднъж го определи като "много близък до най-радикалната крайна десница".

Паскал Прауд, звезда на CNews и колумнист в Le Journal de Dimanche, твърди, че левите медии завиждат на успеха на медийната група.

Le Monde съобщи, че докато мнозина в правителството са били държани в неведение за намерението на Макрон да разпусне парламента и да свика избори, Прауд е бил извикан от Елисейския дворец и информиран преди министър-председателя Габриел Атал. | БГНЕС