В аквариума във Флория, Истанбул, - един от най-големите в Европа, посетителите могат да разгледат впечатляваща инсталация, понякога наричана „Музей на пластмасата”, предаде БГНЕС. 
Сред многото провокиращи мисълта надписи има един, който гласи: „Първият пластмасов продукт е произведен през 1862 г. и все още съществува.” 
С това просто изречение изложбата улавя същността на проблема: пластмасата никога не изчезва напълно. 
Това, което започна през 19 век като революционно изобретение, се превърна в едно от най-големите екологични предизвикателства на нашето време.
Първата изкуствена пластмаса беше създадена от Александър Паркс, който представи своя материал, Parkesine (паркезин), на Международното изложение в Лондон през 1862 г. 
Материалът можеше да се моделира при нагряване и запазваше формата си след охлаждане – революционно откритие. 
Но макар самият паркезин да не се наложи широко, той отвори вратата към нова ера на синтетични материали, много от които все още ни заобикалят днес. 
За разлика от естествените материали, пластмасите са проектирани за дълготрайност, а тази дълготрайност означава, че те остават в околната среда в продължение на десетилетия или дори векове, разпадайки се на все по-малки частици, но без да изчезват напълно.
Средиземно море, което граничи с Турция, се превърна в една от най-замърсените морски среди в света. 
Според доклади, всяка година в морето се изливат около 230 000 тона пластмаса. Това означава, че всеки ден стотици тонове отпадъци попадат във водата, където теченията ги пренасят през границите и в крехките екосистеми. 
Ако не се предприемат мерки, се очаква тази цифра да нарасне през следващите десетилетия.
Последиците са видими в живота на безброй видове. Птици, костенурки, риби и морски бозайници поглъщат пластмасови отпадъци или се заплитат в тях, което води до наранявания, глад или смърт. 
Макар точните цифри да са трудни за определяне, учените са съгласни, че стотици видове са засегнати от замърсяването с пластмаса, като много от тях са изложени на риск от дългосрочен спад, тъй като техните местообитания стават все по-замърсени.
Това, което прави пластмасата особено коварна, е не само нейната устойчивост, но и токсичността й. 
Много филтри и опаковъчни материали отделят вредни вещества като тежки метали и канцерогени, когато се разграждат. 
Тези замърсители попадат в почвата, водата и в крайна сметка в хранителната верига, като представляват риск не само за дивата природа, но и за човешкото здраве.
Музеят на пластмасата във Флория сблъсква посетителите с тези реалности чрез ярки експонати и тревожни статистически данни. 
Независимо дали всяка цифра, отпечатана на табелите, е точна, по-важното послание остава неоспоримо: пластмасовите отпадъци са се превърнали в един от определящите проблеми на нашето време. 
Повече от 150 години след като беше изобретен, човечеството все още се бори с непредвидените последствия от материал, който някога беше провъзгласен за чудо.  | БГНЕС