Служебното правителство си постави два приоритета в сектор „Правосъдие“ за краткия си мандат, които бяха изпълнени и това са възстановяване на законността при управлението на прокуратурата и решаване на тежката криза на правовата държава, както и изработване на стратегическа рамка за упражняване на конституционното правомощие на министъра на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт. Това сочи отчетът на служебното правосъдно министерство за двата месеца управление, предаде БГНЕС. 
Ръководството на министерството постави в центъра на обществения и професионалния дебат в правосъдието тежкия проблем със статута на и.ф. главния прокурор, който дотогава беше напълно неглижиран от изпълнителната власт.
Приложихме изцяло нов подход на активно участие във всички заседания на пленума, съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет, като често давахме единствената различна гледна точка при обсъжданите въпроси в прокурорската колегия, макар и без право на глас във вземаните решения.
Министърът на правосъдието интензивно използва правомощието си да предлага образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати при станали публично известни данни за дисциплинарни нарушения, игнорирани от органите на съдебната власт.
Предприехме необходимите действия с цел гарантиране изпълнението на процедури за независими и прозрачни номинации от България за ключови позиции в правната система на Европейския съюз, съобщават от МП. 
Министерство на правосъдието изготви 17 проекта на нормативни актове с 4 основни акцента: Изготвяне и приемане на законодателство в изпълнение на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване на устойчивост (НПВУ) и гарантиране на плащанията към България. Промени в Закона за съдебната власт, с които да се подобрят процедурите за избор на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Въвеждане на европейски директиви, по които има съществено забавяне, както и риск от наказателни процедури и налагане на финансови санкции на България. Ускоряване на съдебните производства с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс
Със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, се създава необходимият за изпълнение на целите по НПВУ политически независим държавен орган с разследващи функции по корупционни престъпления, съставен от петима членове – по един излъчен от Народното събрание, президента, ВКС, ВАС и ВАдС; създаденият орган ще осъществява и политиката по превенция на корупцията чрез проверка на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, както и установяване на конфликт на интереси.
Благодарение на изготвени от Министерство на правосъдието законодателни промени, през март 2026 г. успешно приключи прегледът по присъединяването на България към ОИСР в рамките на работната група за борба с подкупа на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
Изготвен е проект на ЗИДНПК за изпълнение на препоръката относно уреждане на работата с анонимни сигнали от прокуратурата и проект за ЗИДНПК за прилагане на специални разузнавателни средства срещу юридически лица, които са се облагодетелствали от корупционни престъпления.
24 от 25 мерки за излизане на България от т.нар. „сив списък“ на FATF са изпълнени. Всички мерки от компетентността на Министерство на правосъдието са отчетени като изпълнени. На 11 май в Хелзинки от българската делегация ще бъде докладван напредък по последната мярка „увеличение на броя на разследванията и наказателните преследвания на различни видове дейност по изпиране на пари, включително широкомащабна корупция и организирана престъпност“. Прокуратурата на Република България е водещата институция по докладване на тази мярка.
С изготвения от Министерство на правосъдието Закон за прозрачност при представителството на интереси (регулиране на лобистките дейности), който беше приет от Народното събрание на 19.03.2026 г., е изпълнен ключов ангажимент от Четвъртото плащане по НПВУ. Изпълнението на този ангажимент гарантира плащане от 437 000 000 евро в националния бюджет от общия размер на цялото плащане от 900 000 000 евро.
Министерство на правосъдието изготви Закон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. С тях се изпълняват заложени ангажименти по второ и трето плащане от НПВУ, касаещи ефективното противодействие на корупцията.
Двата законопроекта са одобрени от Министерски съвет на 16.04.2026 г. и внесени в 52. Народно събрание. Приемането на двата законопроекта е ключово за изплащане на 258 228 945 евро, които бяха задържани от Европейската комисия заради непълно изпълнение на заложени цели в НПВУ от България, както и стопиране на решението на ЕК от 26 март 2026 г., според което България трябва да възстанови вече получена сума в размер на 143 029 488 евро вследствие на решението на 51. НС да закрие Комисията за противодействие на корупцията.
Общата сума, която България ще си гарантира с приемането на тези двата законопроекта, е в размер на 401 258 433 евро.
Министърът на правосъдието постави с подробни аргументи в няколко различни направления пред пленума на Висшия съдебен съвет и прокурорската му колегия въпроса за определяне на нов изпълняващ функциите главен прокурор.
Министърът на правосъдието внесе предложения за образуване на дисциплинарни производства за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“ на Борислав Сарафов, и.ф. градски прокурор на София Емилия Русинова и съдия Диан Василев. По отношение на Сарафов предложението за стартиране на дисциплинарно производство се основава на станали публично известни негови действия и позиции, които уронват престижа на съдебната власт и свидетелстват за неосъществен надзор за законност. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е въз основа само на публична информация.
Искането за стартиране на дисциплинарно производство срещу и.ф. градски прокурор на София Русинова се основава на получени от МВР официални справки за задграничните ѝ пътувания заедно с Петьо Петров – Еврото и друг участник в криминалната мрежа „Осемте джуджета“.
Предложението за образуване на дисциплинарно производство за съдия Диан Василев – съдия в Административен съд – София област, се основава на получени материали от водено досъдебно производство за оказване на натиск в конкурсна процедура за избор на председател на Административен съд - Русе и публично разпространена в медиите информация за негови действия, които уронват престижа на съдебната власт.
Обявихме нова процедура за подбор на кандидати за европейски прокурор от България, пише още в отчета на МП.
На 9 април 2026 г. с Решение на МС беше възложено на министъра на правосъдието да организира процедура по подбор на кандидати за европейски прокурор от България. С това решение на МС е отменено Решение № 50 от 2026 г. на МС за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България поради установени съществени и системни дефицити при провеждането на националната процедура по подбор, проведена в периода октомври 2025 г. – януари 2026 г. Установените съществени пропуски са по отношение на формирането на състава на органа за подбора на кандидатурите; в методиката и критериите на оценяването поради липса на предварително приети и публично оповестени правила с ясни и обективни критерии за оценка и с цел превантивна защита на международния престиж и интересите на държавата и принципа на лоялно сътрудничество.
С Решение № 267 на Министерския съвет от 2026 г. са утвърдени публикувани на интернет-страницата на Министерство на правосъдието подробни правила за провеждането на процедурата, които съдържат както изискванията към кандидатите, така и обективни критерии и методика, по които ще се извърши оценката им. Процедурата е обявена на 9 април, а срокът за подаване на кандидатури е 11 май.
В отчета пише още, че са предадени за проверка на компетентните органи получените в Министерство на правосъдието данни за злоупотреби в съдебната власт, включващи т.нар. „архив на Петьо Петров-Еврото“ и сигнал от българския европейски прокурор Теодора Георгиева.
Министерство на правосъдието стана първата институция, която прие по опис и препрати на компетентните органи всички документи, предадени от гражданско сдружение „Боец“, за които се твърди, че представляват т.нар. „архив“ на осветения като лидер на криминалната мрежа за влияние в правосъдието „Осемте джуджета“ бивш следовател Петьо Петров - Еврото.
Поради големия обем на информацията в документите, създадената работна група в Министерството на правосъдието за извършване на собствен преглед, систематизиране и правен анализ на данните с цел да се изготвят предложения за евентуално предприемане на действия в рамките на компетентността на министъра на правосъдието не можа да приключи работата си в рамките на мандата на служебното правителство. Срокът за завършване на дейността ѝ е удължен до 31 май 2026 г. | БГНЕС