Твърденията за укриване на данни за чистотата на въздуха са неверни. Мониторинг на качеството на въздуха се извършва в над 30 населени места в цялата страна с 48 стационарни пункта. От 2012 г. до края на програмния период през 2027 г. инвестициите в мерките за качеството на въздуха в България възлизат на 1,5 млрд. лева и резултатите са налице.
Това заявиха от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ на пресконференция, на която беше представен начина на работа на Националната система за мониторинг на качеството на въздуха, предаде репортер на БГНЕС.
Екологични организации предупредиха в началото на месеца, че разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не отговаря на изискванията на европейското и националното законодателство, поради което те не регистрират реалните данни.
Изпълняващата длъжността директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/ Росалина Инджиева заяви, че всички пунктове подлежат на проверка и калибриране на всеки 2 седмици, на 3 месеца се калибрират от лаборатория, подлежат и на трета годишна проверка, отново от лаборатория.
Зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева отхърли обвиненията, като отбеляза че манипулацията на апаратите е невъзможна. Тя обясни, че данните от пунктовете се съхраняват в локална база данни в криптиран вид. "Те се докладват в реално време на Европейската агенция по околната среща и обществеността, отговарят на всички национални и европейски изисквания", каза Колева. През 2021, 2022 и 2023 г. станциите в София - Павлово и Младост - не са отчели превишаване на годишната норма на фините прахови частици.
Местата, за които има твърдения, че не отговарят на изискванията, ще бъдат преразгледани. МОСВ ще поиска 3 терена за транспортно ориентирана станция за качеството на атмосферния въздух в София от Столична община.
През 2022 г. работна група към Министерството е предложила станциите, които не отговарят на изискваното от закона отстояние, да не бъдат премествани, тъй като разпоредбите не го позволяват, защото са отчели превишение на нормата на фините прахови частици. Колева обясни, че подобна стъпка тогава е могла да бъде възприета като опит за манипулация и затова не е предприета.
Зам.-министърът на околната среда и водите подчерта, че резултатите от инвестициите в качеството на въздуха са налице. Тенденцията през последните години е намаляване на фините прахови частици и влизане в нормата на атмосферния въздух в цялата страна.
Общинските кметове следват програми за нивата на замърсители и трябва да спазват съответните норми. От 2012 г. до края на програмния период през 2027 г. инвестициите в мерките за качеството на въздуха в България възлизат на 1,5 млрд. лева. Те са използвани за мерки срещу замърсяване от транспорта, от битовото отопление, за създаване на експертна мрежа в национален мащаб и достъпна информационна система.
Колева посочи, че през 2011 г. 53,9 на сто от домакинствата са се отоплявали на дърва или въглища. Десетилетие по-късно, през 2021 г., 47% се отопляват на електричество, а дялът на въглищата е едва 4,8 на сто. | БГНЕС