Учени, които изследват нови начини за справяне с психопатични черти, откриха, че леката електрическа или магнитна стимулация на мозъка може леко да подобри емпатията и просоциалното поведение. Ново изследване, публикувано в Progress in Neuro-Psychopharmacology and Biological Psychiatry, предполага, че технологията показва потенциал, но в момента няма преки доказателства, че работи при хора с психопатия.
Психопатията често се свързва с упорито антисоциално поведение и емоционални различия, като намалена емпатия, чувство за вина и загриженост за другите. Традиционните лечения, включително терапевтични програми и курсове за управление на гнева, имат ограничен успех при промяна на тези основни емоционални черти. Това накара изследователите да разгледат дали различията в мозъчната активност могат да помогнат за обяснението на психопатията и дали директното въздействие върху мозъка може да предложи нови възможности за лечение.
Изследванията с образни методи показват, че хората с психопатични черти често имат необичайна активност в области, свързани с емоциите и вземането на решения. Това включва региони, участващи в разпознаването на страх, реагирането на болката на други и регулирането на поведението. Поради това учените започнаха да тестват неинвазивна мозъчна стимулация, която използва магнити или слаби електрически токове, приложени върху скалпа, за да се провери дали промяната на мозъчната активност може да повлияе на емоционалните реакции.
Водена от Селия Ф. Камара от Университет Есекс във Великобритания, изследователската група зад новото проучване се опита да установи дали тези техники на мозъчна стимулация могат да променят черти, свързани с психопатията.
Камара и колегите ѝ проведоха голям преглед и статистически анализ на 64 експеримента, включващи 122 измерени ефекта. Проучванията разглеждали различни форми на стимулация, включително транскраниална магнитна стимулация (TMS) и транскраниална стимулация с постоянен ток (tDCS), и ги сравнявали с плацебо-подобни условия. Повечето експерименти са проведени със здрави възрастни доброволци, а не с хора, диагностицирани с психопатия. Участниците изпълнявали задачи или попълвали въпросници, измерващи емпатия, емоционални реакции и поведение преди и след мозъчната стимулация. След това учените обединили резултатите от всички изследвания. Те показват, че определени видове „възбуждаща“ мозъчна стимулация - предназначена да увеличи активността в целевите мозъчни области - води до малки до умерени подобрения в социалните и емоционалните реакции. В някои случаи участниците съобщават за по-голяма емпатия, повишено желание да помагат на другите или засилване на чувството за вина. Други видове стимулация, които потискат мозъчната активност, понякога намаляват тези реакции.
Изследователите отбелязват, че макар резултатите да предоставят ранно доказателство, че емоционалните черти могат да бъдат повлияни чрез мозъчна стимулация, технологията далеч не е практично лечение. Особено важно е, че прегледът установява, че единственото проучване, проведено конкретно върху психопатични индивиди, е показало липса на ефект.
„Обобщаването на нашите резултати е ограничено поради недостатъчни изследвания върху проби, релевантни за психопатията. Реакциите на тези с психопатични черти към неинвазивна мозъчна стимулация могат да се различават от тези с непсихопатични черти, тъй като наличните доказателства показват, че първите имат различни невробиологични профили в сравнение с вторите“, предупреждават Камара и колегите ѝ.
Въпреки това резултатите отварят възможност за нови начини на разбиране и потенциално адресиране на емоционалните аспекти на психопатията. | БГНЕС, "Псай Пост"