Мирослав от Делчево, малко след пенсия, се занимава с продажба на селскостопанска продукция на едро. На въпроса как вървят нещата, той отговаря без колебание: „Ич не са добре. Мислехме, че ще стане по-добре (след изборите), ама стана бетер. Ойдоа ни децата. Или са в София, или в Европа. Таа пуста политика сичко обърка.“

Запитани идват ли често българи, както той, така и други местни – собственици на ресторанти, магазини и търговци – отговарят сходно: „Вече се познаваме по лицата си. Това, че идвате българите, е ясно, ама ние все повече оставаме в София.“

Дъщерята на Мирослав завършила архитектура и предпочела София пред Скопие. Първо заради заплатата, а после заради перспективата.

Панде, собственик на хранителен магазин, обяснява, че българите най-често купуват македонски млечни продукти, като винаги питат дали са местно производство, а понякога и препарати за домакинството. „Събота и неделя идват предимно за веселба“, казва той с усмивка.

От българска страна на границата новият ГКПП Станке Лисичково (МП Логодаж) е почти готов – с довършителни работи, изграден по европейски стандарти, включително и с модерна система за глоби. От граничните власти съобщават, че трафикът през пункта расте всяка година, като най-много пътуват македонци към България. Те се делят на три групи – учащи, работещи и туристи.

Лятото има повече движение към Черноморието, но и през зимата е така – към Банско, Боровец и Пампорово, уточняват граничарите. Много млади хора остават да учат в Благоевград и София.

Племенниците на Панде също са в българската столица. „Там е стандартът, там е животът“, казва той, примирено, но без горчивина.

Любопитен детайл е колко бързо местните смятат цените от денари, когато ги попиташ дали можеш да платиш в левове. Отношението на обикновените хора остава в рязък контраст с говора на управляващите спрямо България. | БГНЕС