Русия е беззъба. Ако на някого са му нужни още доказателства колко бързо и колко дълбоко е отслабнала Русия, това е безпрепятственото и пълномащабно американско въздушно и морско нападение срещу Иран.

Тази "война“, както я нарече президентът Днолад Тръмп, не би била възможна, ако Русия не беше затънала в безразсъдната и нечовешка инвазия в Украйна. Тази война вече е в своята пета изтощителна година (ако не се брои първоначалното нахлуване през 2014 г. и анексирането на Крим – общо 12 години руски военни действия). Така съюзниците, клиентите и приятелите на Русия падат един по един. Иран е най-новата цел.

Сирия и Венецуела бяха своеобразната „загрявка“. Иран е вече сериозната сцена. Башар Асад нямаше към кого да се обърне, когато режимът му започна да се разпада. Николас Мадуро можеше да разчита само на кубинските екипи за лична охрана около него и двореца му. Русия години наред беше буферът и гаранцията за оцеляването на тези режими. Москва обаче е изтощена. Владимир Путин вече не е надежден приятел.

В миналото подобно американско действие не би било предприето, докато Русия все още се смяташе за потенциален защитник. Това едва ли е утеха за хората в Украйна, но на геополитическата шахматна дъска героичните действия и жертви на Зеленски и украинците направиха възможни промените в Дамаск и Каракас. Светът е по-добро място без Асад и Мадуро (както и без Хамас и Хезбола).

Русия и Иран (заедно с объркания и корумпиран Китай) трябваше да бъдат опора за приятелите си в Техеран. Иран, Русия и Китай подписаха 20-годишен договор за всеобхватно стратегическо партньорство преди по-малко от месец. Но мастилото още не е изсъхнало и вече изглежда, че този пакт е практически мъртъв. Това изпраща силно послание към всички съюзници и проксита на Москва и Пекин: не разчитайте на тях. Това ще бъде още по-очевидно, ако има някакъв успех на американските действия в Иран.

Въпросът как изглежда „успехът“ е ключов. Дали това означава смяна на режима? Или унищожаване — „заличаване“, както казва Тръмп — на всички ядрени способности на Иран за настоящето и близкото бъдеще? И двата резултата вероятно биха били приветствани както от държавите в Близкия изток, така и от мнозина в Европа и САЩ. Следващият въпрос обаче е: на каква цена? Преди да се отговори на това, е важно да се види как Съединени американски щати стигнаха до ситуация, в която президентът може едностранно — без одобрение на Конгреса или формално обявяване на война — да подготви и започне толкова мащабна военна операция срещу Иран.

Как? Тръмп е поел практически абсолютни военни правомощия. Има три структурни причини за това.

Първо, Конгресът постепенно се е отказал от своите правомощия. Той не отмени разрешението за използване на военна сила (AUMF), когато имаше шанс по време на администрацията на Джо Байдън. Освен това Конгресът действа като послушен инструмент под ръководството на председателя Майк Джонсън, като много републиканци се страхуват както от собствената си политическа сянка, така и от заплахите на Тръмп да ги победи на избори.

Важно е също, че Конгресът практически е изгубил способността си да обявява война. Кога за последно го е направил? Корея, Виетнам, войната в Персийския залив, Афганистан, Ирак? Отговорът е: Втората световна война!

Второ, Тръмп се върна в Белия дом с готов план да превърне президентската институция в почти имперска власт. Той вероятно усеща и че времето му в политиката е ограничено — дали заради възрастта, опита за покушение срещу него, или факта, че скоро може да стане „куца патица“ в политически план.

Трето, американската съдебна система не може предварително да ограничи изпълнителната власт при такива ситуации. Съдилищата действат бавно и не могат да реагират в реално време на военни действия. Във време на война те често застават на страната на изпълнителната власт, особено когато става дума за баланс между граждански свободи и национална сигурност. Резултатът е, че президентът може да действа почти без ограничения и безнаказано.

От лична и политическа гледна точка също има обяснение. И в двете администрации на Тръмп първите му външнополитически посещения бяха в Саудитска Арабия, а ключовият му партньор беше Израел. Причините са прости: петрол, гласове във Флорида и лични финансови интереси. Отслабването или падането на Иран може да осигури и трите. Що се отнася до възможните резултати, за Тръмп това е ситуация „печеля и в двата случая“.

Първи сценарий за победа:
Той успява да свали иранския режим чрез дръзка и високорискова военна операция, координирана с Израел и с известна подкрепа от Саудитска Арабия, Катар, Обединени арабски емирства и Турция — без масово изпращане на американски войски на терен. Това може да го превърне във военен герой и да му донесе признание, подобно на това, което получи Роналд Рейгън за ролята си в края на Студената война.

Втори сценарий за „победа“:
Всичко се обърква — големи военни загуби, атаки срещу американски бази и съюзници, терористични удари в Европа и САЩ. Тогава президентът може да обяви извънредно положение, да засили вътрешния контрол и дори да ограничи политическите процеси, включително изборите, под предлог за национална сигурност.

Разбира се, Тръмп би предпочел първия сценарий, но той вече е хвърлил заровете.

Този текст е написан в първите часове след началото на войната. Много неща са неизвестни — жертвите, реакциите по света, плановете за политически преход. Ясно е само едно: Путин не празнува американски успех и не вдига телефона на Техеран. Междувременно остава надеждата за безопасността на военните и цивилните в региона. Над половината ирански американци живеят в Калифорния, много от тях в района на Лос Анджелис, който често е наричан „Tehrangeles“. За тях и техните близки това е изключително напрегнат момент. Такъв е животът по време на война. I БГНЕС

Анализ на доктор Маркоc Куналакис, преподавател по политически науки в Университета Станфорд.