Френският президент Еманюел Макрон призова сирийския лидер Ахмед ал Шараа да защити всички етноси в страната, след като бившият ислямистки бунтовник потвърди, че води непреки преговори с Израел за успокояване на напрежението.

Тревогата от сблъсъците, които отнеха живота на хора от малцинствени общности, хвърли сянка върху първите месеци на новото правителство, след като то свали дългогодишния лидер Башар ал-Асад през декември.

Макрон беше подложен на остра критика за това, че прие на първото му официално посещение в европейска страна фигура, която някои считат за джихадист, превърнал се в политик.

Френският президент обаче настоя, че ангажиментът е от съществено значение, и даде надежда за постепенно облекчаване на санкциите срещу Дамаск от ерата на Асад.

Макрон е казал на Шараа по време на разговорите, че „трябва да направи всичко, за да гарантира защитата на всички сирийци без изключение“ след „неприемливите“ убийства, засегнали алауитското и друзкото малцинства през последните месеци. Той заяви, че макар Париж „да не дава уроци“, „престъпленията са шокирали дълбоко приятелите на Сирия“.

Френският президент също така каза на Шараа, че трябва да „гарантира, че извършителите“ на неотдавнашното насилие „ще бъдат преследвани и съдени“, като добави, че ЕС трябва „систематично да налага санкции на извършителите на тези престъпления“.

Сблъсъците през март, при които загинаха над 1700 души, предимно от алауитското малцинство на Асад, предизвикаха международно осъждане и съмнения относно новия път на Сирия. По-скорошните сблъсъци с участието на друзи и доклади за злоупотреби също породиха съмнения относно способността на временното правителство да контролира екстремистите.

„Постепенно отменяне на санкциите“
В допълнение към натиска, Израел нанесе стотици удари по страната след свалянето на Асад, включително един в близост до президентския дворец в Дамаск.

Макрон заяви, че ударите не са в интерес на Израел: „Що се отнася до бомбардировките и набезите, мисля, че това е лоша практика. Не можеш да гарантираш сигурността на страната си, като нарушаваш териториалната цялост на съседите си.“

Шараа обяви, че Сирия води „непреки преговори“ с Израел, за да успокои напрежението и „да се опита да овладее ситуацията, така че да не стигне до точка, в която да излезе извън контрола на двете страни“.

Междувременно Макрон призова за продължаване на „постепенното вдигане на европейските икономически санкции“, ако новите ислямистки власти стабилизират страната.

Шараа заяви, че няма основание за поддържане на европейските санкции срещу Сирия.

Преди преговорите Шараа се срещна с информатор, който помогна за документирането на ужасяващи изтезания под режима на Асад, Фарид ал-Мадхан, известен като „Цезар“.

Мадхан разкри самоличността си през февруари по време на интервю за телевизия „Ал Джазира“. Той избяга от Сирия през 2013 г. с около 55 000 графични изображения, включително фотографии на измършавели тела и хора с извадени очи.

„Готови да поемем ангажименти“
Шараа и други висши сирийски държавни служители, които дойдоха на власт след падането на Асад през декември, имат корени в джихадистката мрежа Ал Кайда. Те са под натиск от Европа да покажат, че са сериозни в защитата на правата на човека, тъй като Дамаск иска пълното отменяне на санкциите.

Шараа е бил лидер на ислямистката групировка „Хаят Тахрир ал-Шам“ (HTS), която бе начело на падането на Асад след 14 години гражданска война. Той все още е обект на забрана за пътуване от ООН и Франция най-вероятно е трябвало да поиска изключение от Организацията на обединените нации, както беше случаят с последните му пътувания до Турция и Саудитска Арабия.

Франция, бивша колониална сила в Сирия, търси възможност да увеличи влиянието си в страната след години на руско присъствие, като френски компании също се борят за договори. Миналата седмица френският логистичен гигант CMA CGM подписа 30-годишен договор за развитие и експлоатация на пристанището в Латакия.

Макрон даде ясно да се разбере, че Франция ще следи отблизо развитието на Шараа. „Г-н президент, разчитам на вас“, каза той. Поканата към Шараа предизвика полемика във Франция, като лидерката на крайната десница Марин льо Пен обвини Макрон, че е провел разговори с „джихадист“ в „провокативна и безотговорна“ среща.

От традиционната десница лидерът на десните републиканци в парламента Лоран Вокиез осъди срещата като „сериозна грешка“.

„Не приветстваме лидери, които са бивши терористи и членове на организации, които искат да атакуват Франция“, заяви той.

Макрон обаче защити категорично поканата с думите: „Той сложи край на режим, който ние осъдихме и срещу който се борихме, и е готов да поеме ангажименти. Първите действия вече дадоха резултати.“ | БГНЕС, АФП