След атентатите от 11 септември 2001 г. Тим Фрийд е в лошо настроение: това го кара да слезе в мазето си, където е ухапан от две от най-смъртоносните змии в света. Четири дни по-късно той се събужда от кома.

„Знам какво е да умреш от ухапване от змия“, каза 57-годишният американец пред АФП във видеоразговор от дома си в Две Ривърс, малко градче в Уисконсин.

Това е можело да го откаже от змиите за цял живот, но той просто си е обещал да бъде по-внимателен в бъдеще.

Между 2000 г. и 2018 г. той е бил ухапан от отровни змии повече от 200 пъти и се е инжектирал с отровата им повече от 650 пъти.

Той си причинява тези изключително болезнени преживявания, за да постигне пълен имунитет срещу ухапванията им, надявайки се да помогне за разработването на по-добра универсална противоотрова.

Практиката за придобиване на имунитет към токсични вещества чрез поглъщане на все по-големи дози е известна като митридатизъм, по името на Митридат Велики (113-63 г. пр. Хр.). Според легендата този гръцки цар, който се страхувал да не бъде отровен от враговете си, поглъщал все по-големи количества арсен, за да свикне с него.

Бившият шофьор на камион, който нямал университетска диплома, дълго време се борил да бъде приет сериозно от учените. След 25 години през май в списание Cell беше публикувано изследване, основано на неговите експерименти.

То показва, че антителата в кръвта му осигуряват защита срещу много змийски ухапвания, и сега авторите се надяват, че придобитият от Тим Фрийд хиперимунитет ще направи възможно разработването на универсална противоотрова.

Сегашните противоотрови действат само за една или няколко от 600-те известни отровни змии.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) ухапванията от змии убиват около 138 000 души годишно и причиняват ампутации или други увреждания на други 400 000. Тези цифри са подценени, тъй като жертвите обикновено живеят в бедни и изолирани райони.

Първото му ухапване от безобидна змия на петгодишна възраст остава ярък спомен. „Бях уплашен, плачех, бягах“, разказа той. Но след това започва да носи влечуги вкъщи, скрити в буркани с кисели краставички, за ужас на майка си.

Ражда се увлечение: благодарение на един курс той се научава как да извлича отровата им.

Методът за производство на противоотрова почти не се е променил през последните 125 години: малки дози от отровата, извлечена от змии, се инжектират в коне или овце, които произвеждат антитела, които могат да се използват като противоотрова.

Но противоотровата е ефективна само за определен вид, а някои от антителата могат да предизвикат сериозни странични ефекти, като анафилактичен шок.

Тим Фрийд решава да се превърне в свое собствено морско свинче. Той веднага се предлага на най-отровните екземпляри: кобри, таймани, черни мамби и гърмящи змии. „Всеки път е болезнено“, призна той.

Дълго време учените го пренебрегват, но през 2017 г. с него се свързва имунологът Джейкъб Гланвил.

Търсейки „несръчен изследовател на змии, който е бил ухапван случайно няколко пъти“ заради работата си, Гланвил сподели, че е попаднал на видеоклип с високорисковите подвизи на Фриде.

„Неловко е да го кажа, но с удоволствие бих се докоснал до малко от твоята кръв“, каза му имунологът по време на първата им размяна.

Противоотровата, която е обект на изследването на Гланвил, публикувано в Cell, включва две антитела от кръвта на Фрийд, както и лекарство, наречено варепсладиб, което потиска токсините.

То осигурява на мишките пълна защита срещу 13 от 19-те изследвани вида змии и частична защита срещу шест други.

Тимъти Джаксън от Австралийското звено за изследване на отровите поставя под съмнение необходимостта от участието на човек, когато са налице синтетични антитела.

Компанията Centivax, основана през 2019 г. от Гланвил, разработва универсална противоотрова, която един ден би могла да се продава в предварително напълнена писалка с автоинжектор.

Сега нает от Centivax, Фрийд твърди, че е „горд“, че е напреднал в медицината, но съжалява, че вече не може да инжектира отрова - за всеки инцидент ще бъде обвинена компанията.

„Със сигурност ми липсва", каза той. | БГНЕС