Семаглутид — често използвана съставка в лекарствата за отслабване от групата на GLP-1 — се свързва с по-нисък риск от влошаване на психични разстройства, показва ново проучване. Изследването, публикувано в The Lancet Psychiatry, установява, че хората, подложени на GLP-1 терапия за диабет и затлъстяване, по-рядко се нуждаят от болнично лечение и отсъствия от работа поради психиатрични причини.

Учени от Университета на Източна Финландия, Каролинския институт в Стокхолм и университета „Грифит“ в Австралия установяват, че при хората, приемащи семаглутид, рискът от влошаване на психично заболяване е с 42% по-нисък, а при тези, използващи лираглутид — с 18% по-нисък.

При депресия рискът е с 44% по-нисък, а при тревожни разстройства — с 38% по-нисък. Семаглутид се свързва и с по-нисък риск от разстройства, свързани с употребата на вещества — случаите на болнично лечение и отсъствия, свързани с тях, са с 47% по-малко. Рискът от самонараняване също е по-нисък при приемащите медикамента.

Семаглутид и лираглутид са активните вещества в GLP-1 медикаментите; те действат, като имитират ефекта на хормона GLP-1, който се произвежда естествено в организма и помага за регулиране на апетита и кръвната захар.

Проучването обхваща над 95 000 души със средна възраст 50,6 години с диагноза депресия или тревожно разстройство, които са използвали антидиабетни медикаменти в периода 2009–2022 г.

Авторите подчертават, че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка между загубата на тегло и подобреното психично здраве, като връзката между медикаментите, отслабването и психичното състояние вероятно е сложна.

Макар че от наблюдателно изследване не могат да се правят категорични причинно-следствени изводи, учените посочват, че резултатите дават основа за бъдещи клинични изпитвания.

Връзката между психичното здраве и диабета е двупосочна. Според Световната здравна организация един на всеки шест души в Европа — около 140 милиона души — живее с психично разстройство с различна степен на тежест.

Тези показатели са още по-високи при хората с диабет и затлъстяване. По данни на Международната диабетна федерация депресията е почти два пъти по-честа при възрастни с диабет.

Връзката е взаимна: наличието на психично разстройство увеличава риска от развитие на диабет. Биологични, поведенчески и социални фактори обуславят тази взаимовръзка, създавайки цикъл, който трудно се прекъсва.

Натоварването е особено високо при хората с тежки психични заболявания, при които диабетът се среща два до три пъти по-често — под влияние на медикаменти, неравенства в здравеопазването и фактори на начина на живот. | БГНЕС