Горещи новини 
Отстраненият лидер на основната опозиционна Републиканска народна партия в Турция Йозгюр Йозел призова съюзниците от НАТО да не възприемат правителството на президента Реджеп Таип Ердоган като единствения политически глас на страната.
Според Йозел, изразената зависимост на настоящата власт от съдебната система и държавните институции с цел отслабване на политическите опоненти е породила дълбока криза на легитимността, която има пряко отношение към сигурността и ценностите на Алианса.
В авторска статия в авторитетното издание "Проджект Синдикит“ в навечерието на срещата на върха на Организацията на Северноатлантическия договор в Анкара, Йозгюр Йозел отбелязва, че Реджеп Таип Ердоган ще направи опит да представи Турция като „стабилна, уверена и жизненоважна за сигурността на Запада“. Опозиционният лидер обаче подчертава, че единствено последното твърдение отговаря на истината. "Ключовият въпрос, пред който е изправена Турция днес, е въпросът за легитимността“, пише Йозел, допълвайки, че правителствата могат да оцелеят при тежки икономически кризи, но се оказват безсилни, когато гражданите изгубят вяра в справедливостта на политическата система.
Системен натиск върху опозицията и институционална криза
По думите на Йозгюр Йозелт Ердоган все по-осезаемо разчита на държавните институции и най-вече на съдебната власт, за да обезвреди своите политически съперници и да съхрани властовите си позиции, вместо да участва в равнопоставено и демократично политическо съревнование.
Тези коментари идват след месеци на засилен натиск върху Републиканската народна партия. На местните избори през март 2025година опозиционната формация нанесе историческо поражение на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, превръщайки се в водеща политическа сила в страната за първи път от десетилетия.
След този изборен триумф кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, сочен за потенциален кандидат-президент на Републиканската народна партия и най-сериозен политически съперник на Ердоган, бе задържан в очакване на съдебен процес. Същевременно десетки общини, управлявани от опозицията, станаха обект на мащабни разследвания от страна на централната власт.
Самият Йозгюр Йозел също се намира в центъра на предизвикана по съдебен път криза около лидерството в опозиционната партия. През май съдът анулира резултатите от 38 редовен конгрес на партията, провел се през ноември 2023 година, на който Йозел надделя над дългогодишния председател Кемал Кълъчдароглу. Това съдебно решение отстрани Йозел и неговото ръководство, възстановявайки Кълъчдароглу на лидерския пост.
В своята публикация Йозгюр Йозел изрично визира този казус, обвинявайки правителството, че се опитва да обяви за невалиден партийния форум години след неговото провеждане в явен „опит да преформатира ръководството на основната опозиция“. "Разграничението между правосъден процес и политическа интервенция става все по-трудно доловимо“, констатира той.
Стратегическото значение на Турция и ангажиментът на съюзниците
Йозел признава, че значението на Турция за Организацията на Северноатлантическия договор е неоспоримо предвид нейното географско положение, военна мощ и роля в регионалните кризи, включително войната на Руската федерация срещу Украйна и нестабилността в Близкия изток — от Сирия до Ислямска република Иран. Той обаче подчертава, че съюзниците трябва да обърнат сериозно внимание на въпроса дали Турция продължава да бъде държава, управлявана чрез честни избори, независими съдилища и обществено съгласие. „Самото притежание на властта не дава легитимност“, категоричен е политикът. За Алианса, според него, залогът не е просто военната стойност на Турция, а дали страната може да запази дългосрочна стабилност в отсъствието на върховенство на закона. „Държава с население от близо деветдесет милиона души, явяваща се водеща военна сила и ключов член на Организацията на Северноатлантическия договор, не може безкрайно да отделя политическата легитимност от националната стабилност. Репресиите могат да създадат илюзия за ред, но те не могат да генерират трайна сигурност.“
В заключение Йозел призовава международните партньори на Турция да си сътрудничат не само с администрацията на Ердоган, но и с опозицията и гражданското общество:
„Съюзниците на Турция трябва да се научат да гледат отвъд временното правителство и безредието, което то предизвика. Те трябва да се ангажират не само с тези, които държат властта днес, но и с демократичното бъдеще, което настоящите управляващи вече не представляват по убедителен начин. Правителствата и лидерите идват и си отиват. Турция и нейният народ остават. А турският народ е решен да изгради страна, която е свободна и демократична у дома, надеждна в чужбина и напълно отдадена на върховенството на закона. Именно такава Турция се подготвяме да изградим: просперираща, уверена в своите институции и силен, конструктивен фактор в международния мир и сигурност,“ пише оше той.
Репресии срещу местната власт и масови арести преди срещата на върха
Йозгюр Йозел изтъква, че избирателите вече ясно са заявили волята си за политическа промяна. На местните избори през март 2024 година Републиканската народна партия нанесе най-тежкото изборно поражение на управляващата Партия на справедливостта и развитието от идването ѝ на власт досега. Вместо да приеме волята на суверена, правителството е засилило натиска си върху опозицията. Като пример той посочва ефективното лишаване от свобода на Екрем Имамоглу, който неколкократно победи подкрепяните от Ердоган кандидати в най-големия турски мегаполис, а от март 2025 година се намира в следствения арест. Йозел допълва, че повече от тридесет опозиционни кметове в момента са задържани под стража, а прокуратурата изисква за тях присъди, „измервани не в години, а в хилядолетия“ — визирайки абсурдните мащаби на исканите срокове за лишаване от свобода в политически мотивираните процеси.
Опозиционният лидер обърна внимание и на масовите арести в столицата непосредствено преди форума на НАТО. По думите му властите са задържали „стотици невинни хора“ в рамките на операции, официално дефинирани като антитерористични мерки. Арестите последваха решението на Анкара да наложи пълна забрана за провеждане на обществени събирания на територията на цялата област за периода от 28 юни до 10 юли, аргументирано с мерки за национална сигурност покрай срещата на върха.
Тези действия предизвикаха остри критики по отношение на мълчанието на Алианса спрямо състоянието на човешките права в Турция. Организацията „Хюман Райтс Уоч“ заяви, че лидерите на държавите членки трябва да признаят, че „състоянието на човешките права, върховенството на закона и демокрацията в Турция трябва да имат значение за съюза“. От „Амнести Интернешънъл“ призоваха турските власти незабавно да отменят пълната забрана за протести в Анкара и да освободят произволно задържаните граждани.
Критици на международната сцена отбелязват, че западните правителства до голяма степен избягват публично да критикуват отстъплението от демократичните стандарти в Турция поради стратегическата роля на Анкара в геополитическия баланс — по-специално позицията ѝ спрямо Черно море, Украйна, Сирия, Иран и управлението на миграционните потоци.
Икономическа криза и опити за прикриване на реалността
В статията си Йозгюр Йозел засяга и тежката икономическа ситуация, в която се намира страната. Той посочва, че по протежение на маршрута от летището до центъра на Анкара са били издигнати специални паравани и прегради, чиято цел е била да скрият видимите белези на икономическите затруднения от погледа на чуждестранните делегации. Според него подобни мерки демонстрират управление, което е по-фокусирано върху контрола на външния вид, отколкото върху реалното решаване на проблемите на гражданите.
По данни на Турския статистически институт официалната годишна инфлация за месец юни е възлизала на тридесет и две цяло и единадесет стотни процента. Същевременно минимална работна заплата за тази година е фиксирана на 28 075 турски лири, което се равнява на приблизително 600 долара. I БГНЕС
