Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула заяви по време на дебата на пленарната сесия на Европейския парламент относно тазгодишния доклад за Сърбия, че напредъкът на страната в реформите, важни за членството в ЕС, се е забавил значително и че в няколко ключови области, особено в областта на върховенството на закона, е отбелязан регрес.

„Наблюдава се непрекъснат провал в цялостното прилагане на избирателните реформи, защото все още има проблем с избирателната реформа и с избирателните списъци“, каза Пицула.

Той посочи, че докато властите в Сърбия продължават да представят членството в ЕС като стратегическа цел, действията на политическото ѝ ръководство „често не потвърждават това“ и че няма напредък в разследването на фаталното падане на навеса на входа на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г.

Пицула отбеляза, че в доклада Европейската комисия призовава Сърбия, поради неизпълнени задължения или липса на резултати, особено в областта на върховенството на закона, да спре плащанията от инструмента за реформи и растеж за Западните Балкани в бъдеще и да ги препрограмира за засилване на съдебната реформа, борбата с корупцията, за независимите медии, организациите на гражданското общество и независимия културен сектор.

„Бих искал да припомня как политиката на стабилокрация и затварянето на очите пред авторитарни лидери през последното десетилетие стимулира съществуващите лоши условия в голяма част от Западните Балкани. Затова не бива да се питаме как би преминал днес референдумът за присъединяване към Европейския съюз именно заради ниската подкрепа за членството“, заяви Пицула.

Той каза, че важен елемент за загубата на доверие на гражданите на Сърбия в ЕС и неговите институции е толерирането на фалшивия проевропейски наратив на властите в Белград през всичките изминали години.

„Ето защо съм убеден, че настояването за откриване на Трети преговорен клъстер, който би подновил преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС след четири години застой, беше провал“, настоя Пицула.

Той добави, че само на 63% Сърбия е в съответствие с външната политика на ЕС и посочи укрепването на връзките на Сърбия с Русия и Китай.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос заяви, че Европейската комисия трябва да види, че Сърбия показва своя стратегически ангажимент и продължава реформите.

„Както е било казвано многократно, реформите в областта на върховенството на закона и зачитането на демократичните принципи и свободи ще останат от решаващо значение за напредъка на Сърбия по пътя ѝ към ЕС“, каза Кос.

Тя обясни, че Сърбия трябва да продължи с избирателните реформи по прозрачен и приобщаващ начин в съответствие с препоръките на БДИПЧ, да засили свободата на медиите и да гарантира зачитането на основните права и свободи, включително правото на гражданите на събрания.

Тя посочи, че Европейската комисия се надява, че регулаторният орган за медиите REM ще може да започне работа скоро.

Давор Иво Щир, евродепутат от Европейската народна партия, към която Сръбската прогресивна партия – управляващата партия в Сърбия – е асоцииран член, заяви, че Сърбия трябва да разбере, че не може да напредва по пътя към ЕС, ако поддържа приятелски отношения с противници на ЕС.

Той подчерта, че някои държави членки са се опитали да повлияят на политиката на Белград, но не са успели и че критиките в Европейския парламент също не са дали резултати. „Сърбия няма да се хармонизира с ЕС в близко бъдеще“, каза Щир.

Андреас Шидер, евродепутат от Европейските социалисти и демократи, заяви, че „има един проблем по пътя на Сърбия към ЕС и името му е Александър Вучич“.

„По време на президентския му мандат страната отбелязва отстъпление по отношение на демокрацията, медийните свободи и прозрачността. Корупцията се увеличава, министър посещава погребение в Иран, а Сърбия и Белград понякога са разглеждани като посредник на Москва“, каза Шидер.

Той посочи, че Европейският парламент трябва да изрази пълна подкрепа за студентското движение в Сърбия.

„Те имат едно просто искане, а именно функционална, модерна сръбска държава. И мисля, че те също очакват, въпреки че не развяват европейското знаме, Европейският съюз да подкрепи тези искания, да имат модерна, функционална, чиста сръбска държава“, обясни Шидер.

Той добави, че преди провеждането на избори в Сърбия е необходим избирателен закон, който да гарантира свободни и честни избори, както и организиран избирателен списък.

Евродепутатът от от Европейските консерватори и реформисти Димитрие Щурца заяви по повод плановете за проекта „Джердап 3“, че Дунав е международна река, че не принадлежи на една държава и че затова плановете за подобни проекти трябва да бъдат резултат от общи договорености.

Евродепутатът Хелмут Брандщетер от редиците на европейските либерали каза, че не е моментът да се отваря Клъстер 3, защото няма реформи, и отбеляза, че президентът на Сърбия Александър Вучич се възхищава на президента на Русия Владимир Путин и иска да стане отново министър-председател след президентския си мандат.

Евродепутатът от групата на Зелените Владимир Пребилич заяви, че ЕП не е враг на сръбския народ и че ЕП изпраща ясно послание, че не е доволен от състоянието на демокрацията в Сърбия. „Сърбия заслужава свободни и честни избори възможно най-скоро“, каза Пребилич.

На 8 юли Европейският парламент ще гласува проекта за резолюция относно напредъка на Сърбия в процеса на присъединяване към ЕС, изготвен въз основа на доклада на постоянния докладчик за Сърбия Тонино Пицула. I БГНЕС