Ерата на свободното корабоплаване, която десетилетия наред носеше просперитет на световната икономика, започва да се разпада, а цената ще бъде платена от всички. Системата, изградена и поддържана от Съединените щати, бе разклатена от новата роля на Иран като своеобразен „платен пункт“ в Ормузкия проток, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Само за шест седмици войната с Иран подкопа модел на глобална търговия, който повече от век гарантираше свободното движение по моретата. Ормузкият проток, дълго време ключова артерия на световната икономика, днес се превръща в символ на нов световен безпорядък.

Докато около 20 000 моряци остават блокирани в морето, след обявеното от президента Доналд Тръмп примирие, иранските власти подчертават, че именно те ще решават кои кораби могат да преминават и на каква цена. Така нареченият „техерански пункт за таксуване“ вече функционира, докато военноморските сили на САЩ наблюдават ситуацията, което е знак, че Вашингтон вече не доминира в този ключов енергиен коридор.

Над 700 кораба, превозващи стоки за десетки милиарди долари, са блокирани край Иран. Капитани и корабособственици обменят информация в опит да разберат постоянно променящите се правила. След дни на атаки с дронове и ракети иранският флот отправя ясно предупреждение: всеки съд, който се опита да премине без разрешение, ще бъде унищожен.

Според моряци протокът рискува да се превърне в гробище за търговската система, на която съвременната икономика разчита. Последствията ще се усетят по целия свят чрез инфлация, нарушени доставки и нов модел, при който Техеран определя кой има достъп до близкоизточния петрол.

Ако Иран продължи да налага такси за преминаване, това ще доведе до трайно по-високи цени на горивата, предупреждават икономисти. Възможността за пълно блокиране на потока също остава реална, което би предизвикало сериозни сътресения на енергийните пазари. В резултат корабособствениците, застрахователите и екипажите остават предпазливи към връщането в протока.

Създаденият прецедент вероятно ще има глобални последици. Съюзниците на САЩ се опасяват, че и други държави могат да последват примера на Иран, както в миналото империи са облагали морската търговия. Самият Тръмп също е споменавал идея за американска такса в Персийския залив, докато разполагането на американски военноморски сили в Близкия изток дава повече свобода на Китай да разширява влиянието си в Южнокитайско море.

Ефектът се простира и върху щатския долар, чиято доминираща роля в морската търговия е ключова за американската икономика. В момента Иран събира такси в китайски юани или криптовалути.

Капитан Али Канафани от Сирия описва ситуацията като хаотична, докато около неговия кораб са блокирани десетки други съдове. По думите му никой не разбира напълно новите правила в проток, през който преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.

Конфликтът с Иран е третият за последните четири години, който сериозно нарушава морските доставки. След руската инвазия в Украйна и атаките на хутите в Червено море, глобалната търговия вече е подложена на поредица от сътресения. Моряците плащат висока цена, като някои остават блокирани седмици наред без достатъчно храна, а други дори обмислят самоубийство.

Макар да има примирие, Иран пропуска едва по няколко кораба дневно, като приоритет получават държави с по-добри отношения с Техеран и готовност да платят такси, достигащи до 2 милиона долара.

Част от екипажите се опитват да заобиколят ограниченията, сменяйки флага на корабите или използвайки т.нар. „кораби-призраци“, което нарушава международното морско право. Други търсят начин да напуснат плавателните съдове след повече от 40 дни престой.

Според представители на индустрията свободното корабоплаване е възможно само ако моряците могат да работят безопасно. В същото време цените на горивата и застраховките растат, графиците се разпадат, а корабите се пренасочват.

Експерти предупреждават, че дори след нормализиране на ситуацията ефектите ще се усещат дълго. Дори малко прекъсване в ключов морски маршрут може да доведе до глобални затруднения.

Исторически свободата на моретата се утвърждава като основен принцип след Втората световна война, когато САЩ поемат ролята на гарант за сигурността на търговските маршрути. С времето тази система подпомага бурния растеж на глобалната икономика.

Днес обаче тя е подложена на натиск в редица региони – от Балтийско море до Южнокитайско море. Контролът на Иран върху Ормуз създава опасен прецедент, който може да бъде използван и от Китай в претенциите му върху стратегически морски пътища.

Според експерти подобни действия подкопават международното право и водят към правен хаос. Светът е изправен пред момент, в който установеният ред в морската търговия може да се промени необратимо. | БГНЕС