Златоград пази спомена за Делю хайдутин, който благодарение на песента на Валя Балканска прочу България във Вселената, предаде репортер на БГНЕС.
Прочутият воевода има собствен музей в южния български град, в който заема централно място сред много други воеводи и хайдути, които са се подвизавали по българските земи в от края на XVI век до XIX век.
Хайдутството като въоръжен отговор на турското робство се появява у нас след Първото търновско въстание, което е избухнало през 1589 г. Хайдутите са предимно легендарни хора, спомена за тях е запазен основно във фолклора. В повечето случаи те са възприемани от народната традиция като защитници на християнското българско население срещу безчинствата на поробителите.
Много са прочутите воеводи, чиито имане са достигнали до нас благодарение на песните и преданията. Сред тях са Индже, Вълчан, Чавдар и други. Но славата само на един от тях ще достигне космически висини. Това е Делю Воевода.
За него, освен песента, се знае много малко. Смята се, че е живял в края на XVII век и началото на XVIII век. Неговата чета е действала в Централните Родопи, а най-важният му подвиг е отмъщението за избитите българи християни в село Райково, който той е извършил през 1720 г. на втория ден след Голяма Богородица. Начело на десет чети Делю Воевода раздал правосъдие за избитите 200 християни. Сведенията за него са записани в така наречения „Исторически бележник“, чиято автентичност се поставя под съмнение от съвременните историци.
Вселенската известност на нашия герой идва обаче с песента на Валя Балканска, която полита в космоса. Историята започва по време на Първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 г. Тогава песента е забелязана от американската фолклористка Етел Райм, която я записва три години по-късно в Смолян. През 70-те години този запис прави силно впечатление на прочутия американски астроном Карл Сейгън, който по това време работи по програмата „Вояджър“. Той подбира визуални и звукови образци, които да бъдат изпратени в космоса с помощта на двата едноименни апарата. „Излел е Делю хайдутин“ попада в селекцията и през 1977 г. полита с „Вояджър“. Така историята на Делю хайдутин се превръща в музикалното послание на Земята към далечните галактики.
Златната плоча със записа е предназначена за всяка форма на извънземен живот или за хора от бъдещето, които биха я открили. І БГНЕС