Църквата в Златоград е построена със специалното разрешение на султан Махмуд ІІ. Одринският мирен договор от 1829 г. е разрешавал възстановяването на стари разрушени църкви и златоградчани са едни от първите, които се възползвали от тази му клауза.

Местният първенец Димо Караджинов лично отнесъл подписката в Цариград до султана, който го наградил с отличителен знак – специално звънче на потурите му, което показвало, че той е уважаван от султана човек. За съжаление, той не дочакал фермана, починал три месеца преди неговото издаване. С документа се разрешавало строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове. Ферманът съдържал и височайшите пожелания на султана за мирно и братско съжителство на представителите на християнската и мюсюлманска вяра.

Църквата е построена през 1834 г. на мястото, където е имало предишен храм, унищожен от османските турци през 1722 г. Според преданието градежът й продължил 40 дни. За да не дразни османлиите, „Свето Успение Богородично“ е вкопана в земята близо половин метър.

Тя може да се похвали и с няколко ценни икони, които са дело на Захарий Зограф. Големият български иконописец, представител на Самоковската живописна школа, е минал през Златоград на път за Атон. Той е изографисал три от иконите, които днес са част от иконостаса.

В храма може да се види и още една интересна икона, която е дело на одринския зограф Никола и датира от 1856-1857 г. Иконата на Богородица със забит в сърцето нож олицетворява скръбта по разпнатия Иисус Христос. Тя се намира в преддверието на църквата.

В храма са събирани и пазени страни ръкописи. В него се е съхранявала и „Историята на Делю хайдутин“, която е изчезнала по време на борбите за национална църква.

В двора на „Свето Успение Богородично“ е открито и първото килийно училище, то е функционирало в периода 1835-1836 г. Там е учителствал местният възрожденец Ангел Киряков, който впоследствие продължава да преподава и в първото светско училище в Златоград, което идва на смяна на килийното.

Във времената, когато децата е трябвало да знаят само гръцки език, Киряков им е четял Неофитовото евангелие на български език. Той е автор на Златоградския сборник – светски учебник, подобен на Рибния буквар на Петър Берон. І БГНЕС