Председателят на Европейския съвет Антониу Коща се опита да успокои страните кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани, като заяви, че бъдещата стабилност и просперитет на континента зависят от разширяването на блока.

В изявление преди посещението си в региона Коща обеща, че ЕС е решен да поднови процеса на присъединяване, който напоследък е в застой, отчасти поради колебанията на държавите членки.

В ексклузивно интервю за "Евронюз" Коща призова също така страните кандидатки да се ангажират с реформи.

В центъра на мисията му в Западните Балкани е необходимостта Брюксел да не загуби стратегическия си контрол над този ключов регион.

„Нападението на Русия над Украйна ускори процеса на присъединяване на Украйна и Молдова, така че не е справедливо страните от Западните Балкани да бъдат изпреварени от Украйна и Молдова, а това ще ги подтикне да ускорят реформите“, каза той в навечерието на дипломатическата си обиколка в шестте страни от Западните Балкани.

Първата спирка на председателя на Европейския съвет ще бъде Сърбия, страна, която от няколко месеца е в политическа криза.

Същия ден Коща ще посети и Босна и Херцеговина, а на 14 май ще се срещне с държавните и правителствени ръководители на Черна гора и Косово.

На следващия ден той ще посети Северна Македония. Последна спирка ще бъде Албания, където на 16 май в Тирана ще участва в срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО).

Европейската сигурност в центъра на вниманието на ЕС

ЕПО е междуправителствен форум за политическа стратегия, който обединява над четиридесет европейски държави и беше създаден през 2022 г. след руската инвазия в Украйна.

Разширяването на ЕС в Западните Балкани ще бъде сред приоритетите на срещата на върха поради нарастващата нестабилност в региона.

Лидерите на държавите членки на ЕС се опасяват, че външни сили установяват своето присъствие в регион, който е неразделна част от Европа.

„От страна на Европейския съвет има широк политически консенсус, че разширяването е най-важната геополитическа инвестиция, която може да бъде направена за стабилността, мира и просперитета на цяла Европа, включително страните от Западните Балкани“, заяви Коща.

Председателят на Европейския съвет отбеляза, че „страните от ЕС и Западните Балкани споделят обща визия, тъй като принадлежат към европейското семейство“.

„Ето защо трябва да работим, за да могат те да се присъединят официално към това семейство, в рамките на Европейския съюз“, добави той.

Сърбия – ключова страна?

Политическата криза в Сърбия е източник на загриженост както за ЕС, така и за НАТО.

Сръбският президент Александър Вучич беше единственият лидер от страна кандидатка за членство в ЕС, който участва в честванията на Втората световна война в Москва на 9 май. Единственият лидер на държава членка, който присъстваше, беше словашкият премиер Роберт Фицо.

Вучич и Фицо по този начин нарушиха бойкота на честванията, наложен срещу Кремъл от западните страни. По същия начин Сърбия никога не се присъедини към санкциите срещу Русия, наложени от ЕС след нахлуването в Украйна.

За много сърби тяхната страна, която по това време беше част от Югославия, е задължена на Съветския съюз за освобождението си от Червената армия през 1945 г. Присъствието на Вучич на тържествата в Москва не беше непременно знак за подкрепата му за каузата на Кремъл във войната в Украйна.

Правителството на президента Вучич е разтърсено от месеци наред от демонстрации в Белград и други градове в страната. Протестиращите обвиняват режима му в корупция и ограничаване на политическите и медийните свободи.

Миналата седмица Европейският парламент се застъпи за каузата на студентските демонстранти в Сърбия.

В Страсбург политиците от ЕС одобриха с голямо мнозинство необвързващ доклад за Сърбия, изготвен от хърватския социалист Тонино Пикула. Според евродепутатите, въпреки известен икономически напредък, Белград все още има недостатъци по отношение на вътрешния политически диалог, върховенството на закона и борбата с корупцията.

По време на работна среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец, Вучич „беше много ясен по отношение на формирането на ново правителство и одобряването на три основни реформи: избирателния закон, свободата на пресата и борбата с корупцията“, заяви Коща.

Председателят на Европейския съвет подчерта, че „разширяването е преди всичко процес на вътрешни реформи“.

Коментирайки присъствието на Вучич в Москва и политическите напрежения в Сърбия, Коща заяви, че едно от условията за присъединяване е общата външна политика между ЕС и бъдещите държави членки.

Той добави обаче: „На 9 май в Москва отпразнувахме събитие от миналото. Бъдещето на Сърбия е в Европа.“

Какъв е графикът за присъединяване към ЕС?

Европейските институции често посочват 2030 г. като целева дата за първите присъединявания към ЕС, по-специално на Албания, Черна гора и Сърбия. В момента обаче Брюксел говори само за Албания и Черна гора.

„Нямам определена дата. Защо 2030 г.? И защо не по-рано? Присъединяването е процес, основан на заслуги. Ако страните проведат реформите, те биха могли да се присъединят дори преди 2030 г. Но именно заслугите могат да се променят. Албания и Черна гора са явно по-напреднали от другите страни“, каза още Коща.

Въпреки това войната на Русия в Украйна доведе до възобновяване на напрежението в Западните Балкани, особено във връзка с напрежението в Босна и между Сърбия и Косово.

„Не знам по-добър стимул за преодоляване на все още нерешените конфликти от тази може би уникална възможност, каквато е членството в Европейския съюз. Това е най-доброто условие, което можем да предложим на страните от Западните Балкани – възможност за просперитет, която те трудно биха намерили другаде“, заяви Коща.

Според многобройни проучвания на общественото мнение, мнозинството от сърбите са загубили интерес към ЕС поради колебанията на блока по отношение на разширяването.

„Най-важното е да се разбере значението на Европейския съюз. Миналата седмица отбелязахме 75-ата годишнина от Декларацията на Шуман, която бе първата стъпка към днешния Съюз“, отбеляза още Коща.

„Това, което наистина изгради ЕС, беше волята да се преодолеят раните на историята“, заключи той. | БГНЕС